Ан Райс - Полунощ

Голямо нещастие за всички, свързали живота си със случая Мейфеър, е, че Лангтри не успял да се посвети и на тяхната история. В годините преди Таунсенд да се намеси в случая, той изразил собственото си съжаление за това.

Но Лангтри не дължи никому извинение, задето не е имал времето да се посвети на всяко досие за вещици от нашите архиви.

Все пак, когато Стюарт Таунсенд изчезнал, той се почувствал отговорен и нищо не можело да го спре да отпътува за Луизиана през август 1929 година. Както вече споменахме, той се обвинявал за изчезването на Стюарт, защото не се противопоставил на назначението му, въпреки че чувствал, че младежът не бива да се нагърбва с този случай.

«Толкова ми се искаше някой да отиде там - признава той - преди да напусне Лондон. Толкова ми се искаше нещо да се случи, но чувствах, че аз не мога да замина. Затова си мислех, е, може пък този странен млад тексасец да направи пробив.»

По това време Лангтри бил на седемдесет и четири години, висок, мършав мъж с металносива коса, четвъртито лице и хлътнали очи. Имал много приятен глас и безукорни маниери. Страдал от някои обичайни за старостта слабости, но общо взето, бил в добро здраве.

Бил видял «всичко» по време на годините служба. Бил мощен екстрасенс, или медиум, и изобщо не изпитвал страх пред каквато и да било проява на свръхестественото. Но никога не действал прибързано или безразсъдно. Никога не подценявал, който и да било феномен. В разследванията си се показвал като уверен в себе си и много силен човек.

Щом чул за изчезването на Стюарт, веднага решил, че младежът е мъртъв. Бързо препрочел материалите за Мейфеър и видял каква грешка е направил орденът.

Пристигнал в Ню Орлиънс на 28 август 1929 година и веднага се регистрирал в хотел «Сейнт Чарлз». Написал писмо до дома, точно като Стюарт. Дал името, адреса си и лондонския си номер на неколцина души на рецепцията на хотела, за да не излезе после, че изобщо не е бил там. Дори осъществил няколко телефонни разговора с метрополията от стаята си, в които съобщил номера и? и някои подробности около пристигането си.

После се срещнал с един от нашите агенти, най-компетентния от частните ни детективи, в бара на хотела, като наредил питиетата да се пишат на сметката му.

Той лично потвърдил всичко, което орденът вече бил разбрал. Научил също и че Стела вече не сътрудничи на разследването. Настоявала, че не знае нищо и нямала с какво да помогне. Накрая дори се изнервила и отказвала да разговаря с детективите.

«Когато се сбогувах с този джентълмен - пише Лангтри в доклада си, - вече знаех със сигурност, че някой ме наблюдава. Беше просто усещане, но доста натрапчиво. Почувствах, че е свързано с изчезването на Стюарт, въпреки че изобщо не бях разпитвал за него в хотела. В този момент бях силно изкушен да претърся помещенията за някаква следа от неговото присъствие в тази или онази стая, но бях дълбоко убеден, че той не е срещнал смъртта си тук. Даже напротив, хората, които наблюдаваха всяко мое движение, го правеха само защото някой им плащаше за това. Поради тази причина реших веднага да се свържа със Стела Мейфеър.»

Лангтри позвънил на Стела от стаята си. Въпреки че било четири часът, тя явно току-що се събуждала, когато вдигнала телефона. С голяма неохота позволила темата да бъде подхваната отново. Скоро станало ясно, че е съвсем искрено разстроена.

- Вижте, не знам какво е станало с него! - казала и отново се разплакала. - Харесвах го, наистина. Той беше толкова странен мъж. Даже спахме заедно.

Лангтри не могъл да измисли нищо в отговор на това странно признание. Дори гласът и? бил очарователен. Той бил убеден, че сълзите и? са истински.

- Да, направихме го - продължила тя - и аз го заведох на едно отвратително място в Квартала. Казах на полицията за това. Както и да е, харесвах го, много го харесвах! Казах му да не се навърта около семейството! Имаше доста странни идеи за нещата. Не знаеше нищо. Казах му да си върви. Може би го е направил. Точно това се е случило, просто е послушал съвета ми и си е тръгнал.

Лангтри я умолявал да му помогне да открие Стюарт и да разбере какво се е случило. Обяснил, че е негов колега и се познават много добре.

- Колега? Искате да кажете, че и вие сте от онази група.

- Да, ако имате предвид Таламаска.

- Шшт, чуйте ме. Който и да сте, можете да дойдете тук, ако искате. Но утре вечер. Организирам празненство. Ще се смесите добре с компанията. Ако някой ви попита кой сте, което е малко вероятно, просто кажете, че Стела ви е поканила. Поискайте да говорите с мен. Но, за бога, не говорете нищо за Таунсенд и дори не произнасяйте името на вашата… както там я наричате.