Ан Райс - Полунощ

Стюарт отговорил веднага. Срещнал се с един от нашите представители, Луис Дейли, в Далас през лятото на 1917 година. С радост се съгласил да дойде при нас в Лондон. Доктор Таунсенд отначало бил доста обезпокоен, но накрая бил спечелен от Луис, който го уверил, че нашият подход към тези неща е напълно изследователски. Накрая, на първи септември, Стюарт се присъединил към нас. Бил приет за послушник в ордена през следващата година и останал в него до края на живота си.

Първият му проект, разбира се, бил щателно проучване на собствения му случай, както и изследване на всички познати случаи на обсебване в архивите ни. Крайното му заключение, както и това на останалите изследователи от Таламаска, които работели в тази област, било, че наистина е бил обсебен от духа на мъртва жена.

Тогава и след това той вярвал, че духът на Антоанет Фийлдинг е можел да бъде прогонен от него, ако някой се бил консултирал с вещи хора по въпроса, дори с католически свещеник. Въпреки че католическата църква смята подобни случаи за чисто демонични, за разлика от нас, все пак няма съмнение, че нейните техники на екзорсизъм наистина работят.

През следващите пет години Стюарт разследвал няколко случая на обсебване по целия свят. Интервюирал десетки жертви и оставил многотомни записки.

Той стигнал до заключението, до което Таламаска е стигнала още навремето: че има голямо разнообразие от същества, които могат да се вселят в човека. Те могат да бъдат духове на мъртъвци или нечовешки създания, трети може да са просто «други личности» в самия гостоприемник. Но все пак бил убеден, че Антоанет Фийлдинг е съществувала и подобно на много духове така и не била разбрала, че е мъртва.

През 1920 г. Стюарт заминал за Париж, за да търси следите на Антоанет Фийлдинг, но не успял да открие абсолютно нищо. Все пак научил това-онова за мъртвата Луиза Фийлдинг, което напълно съответствало на написаното от Антоанет за майка и?. Времето обаче отдавна било изтрило всички следи за тези две жени. Стюарт така и си останал неудовлетворен.

В края на 1920 г. той се примирил с факта, че вероятно никога няма да открие коя е била Антоанет, затова се върнал към активна полева работа за Таламаска. Пътувал заедно с Луис Дейли, за да разследва случаи на обсебване, при които двамата провеждали някаква форма на екзорсизъм. Дейли се оказал доста успешен при прогонване на чуждо присъствие от жертвата гостоприемник.

Той бил много впечатлен от Стюарт Таунсенд. Станал нещо като негов ментор, а Стюарт се показал отдаден на целта, търпелив и ефективен изследовател. По-късно той успокоявал жертвите на обсебване дори по-добре от Дейли. Все пак Стюарт знаел за какво става въпрос.

Той работел неуморно до 1929 година и четял досието на вещиците Мейфеър само когато имал свободни часове. След това представил молбата си пред съвета и спечелил.

По това време бил на трийсет и пет години. Бил висок метър и осемдесет, с пепеляворуса коса и тъмносиви очи.

Бил строен, с крехко телосложение. Обличал се елегантно и бил от онези американци, които дълбоко се възхищават на британските маниери и начин на живот, затова се опитвал да ги имитира. Бил доста хубав млад мъж, но приятелите и познатите му смятали, че най-големият му чар се крие в момчешката му спонтанност и невинност. Наистина му липсвали десет години от живота, които той нямало как да си върне обратно.

Понякога бил склонен към импулсивни действия и при най-малкото препятствие по пътя си бил готов да действа яростно. Но все пак при полевата работа се контролирал добре, а гневните му изблици в метрополията бързо били овладявани.

Освен това той се влюбил много силно в Елън Крейс, член на Таламаска, която умряла при катастрофа през 1924 година. Цели две години след това Стюарт не можел да дойде на себе си.

Може би никога няма да разберем какво се е случило между него и Стела Мейфеър. Но има вероятност тя да е била другата любов в живота му.

Тук ще добавя и личното си убеждение, че Стюарт Таунсенд изобщо не е трябвало да бъде изпращан в Ню Орлиънс. Не само защото бил емоционално обвързан със Стела, но и защото не е имал необходимия опит в тази област на изследване.

По време на послушничеството си той се занимавал с различни психични феномени и без съмнение изчел доста за окултното. Обсъждал множество случаи с останалите членове на ордена. И наистина прекарал известно време с Артър Лангтри.

Но не знаел нищо за вещиците сами по себе си. И като много от нашите членове, които са се занимавали единствено със случаи на поява на призраци, обсебвания или прераждане, просто нямал представа на какво са способни вещиците.