Ан Райс - Полунощ

Какво можем да научим, ако те решат да споделят своите тайни?

Стела не била потайна и предпазлива като Мери Бет. Може би ако бъдела убедена в нашата дискретност и в чисто изследователските ни цели, би направила някои разкрития. Може би и Кортланд Мейфеър би разговарял с нас.

Второ и вероятно не така важно: Със сигурност през годините сме нарушавали неприкосновеността на личния им живот с нашата бдителност. Според Стюарт ние сме «душили» във всеки аспект от живота им. Изучавали сме тези хора като опитни животни, като непрестанно сме обсъждали докъде трябва да стигаме и трябва ли да предоставим записите си на онези, които проучваме.

Е, при Мейфеър не бяхме направили подобно нещо и вероятно нямаше извинение, че дори не сме опитали.

Трето: Ние сме свързани по уникален начин с това семейство, защото кръвта на Петир ван Абел, нашия брат, тече във вените им. Те са ни нещо като «роднини». Не трябва ли да се опитаме поне да им кажем за този техен предшественик? И кой знае какво може да произтече от това?

Четвърто: Какво бихме постигнали от подобен контакт? И тук, разбира се, стигаме до една от най-висшите ни цели. Може ли безразсъдната Стела да извлече полза от познанството с хора, които притежават подобни на нейната дарби? Дали ще се радва да научи, че някой изучава подобни феномени, с цел да се постигне по-добро разбиране на невидимото? С други думи, би ли пожелала Стела да говори с нас и дали ще иска да научи какво знаем за психичните сили по света като цяло?

Стюарт яростно защитавал тезата, че сме длъжни да осъществим този контакт. Той повдигнал и уместния въпрос: какво всъщност знае Стела? Настоял, че тя се нуждае от нас, че целият клан Мейфеър, и особено малката Анта, се нуждае от нас, с две думи, според него било време да се представим и да предложим знанията си.

Съветът внимателно обмислил съображенията му; отново прегледал всичко, с което орденът разполагал за семейство Мейфеър, и заключил, че ползите от подобна стъпка далече превишават възможните загуби. И изцяло игнорирал идеята за възможна опасност. Съобщили на Стюарт, че може да замине за Америка и да осъществи контакт със Стела.

Обзет от въодушевление, той отпътувал за Ню Йорк още на следващия ден. Таламаска получила две писма от него с клеймо от Ню Йорк. Той писал и когато пристигнал в Ню Орлиънс, от хотел «Сейнт Чарлз». В това писмо съобщава, че е осъществил контакт със Стела и тя наистина се оказала крайно възприемчива, а на другия ден имал среща с нея за обяд.

Оттогава никой не е чувал нищо за него. Не знаем къде, кога и дори как е намерил смъртта си. Знаем само, че някъде през юни 1929 година той изчезва безследно.

Сега, когато четем протоколите от срещите на съвета, лесно можем да осъзнаем, че Таламаска е направила трагична грешка. Стюарт не бил подготвен за подобна мисия. Трябвало е да се напише пълен обзор на всички материали, за да се обхване с поглед цялата история на Мейфеър. Освен това е било нужно да се вземе предвид и възможната опасност. От историите, разказвани за семейство Мейфеър, знаем, че те понякога са използвали насилие, за да се разправят с враговете си.

Но което си е право, трябва да признаем, че такива истории за Стела или пък за нейното поколение не съществуват. Със сигурност няма подобни слухове и за останалите постоянни обитатели на къщата на Първа улица. (Изключения, разбира се, са някои случки със Стела и Анта в училищния двор. Те били обвинявани, че карат невидимия си приятел да наранява другите деца. Но нищо подобно не се знае за Стела като възрастна.)

Тогава Таламаска все още не е знаела цялата история за смъртта на бавачката на Анта в Рим. Възможно е Стюарт дори да не е чувал за инцидента.

Освен това той не бил напълно подготвен за тази мисия. Когато човек прочете докладите му до съвета и други членове на ордена, става съвсем ясно, че Стюарт се е влюбил в Стела Мейфеър. И то се е влюбил в нея при възможно най-лошите обстоятелства - от снимките и? и от описанията на хората. Тя се превърнала в нещо като мит за него. И затова, изпълнен с увлечение и романтика, той отишъл да се срещне със Стела, очарован не само от силите и?, но и от собствените и? прелести.

За всеки, който разглежда случая съвсем обективно, е очевидно и че по ред причини Стюарт не е бил най-подходящият човек за тази мисия.

Преди да се отправим заедно с него към Ню Орлиънс, нека обясним накратко кой всъщност е бил той. Пълното му досие се пази в нашите архиви и със сигурност си струва да се прочете. Защото той е бил предан и съвестен член на ордена цели двайсет и пет години и разследваните от него случаи на обладаване от духове са описани в около сто и четирийсет различни досиета.