Ан Райс - Полунощ

Семейните легенди и юридическите слухове от онова време, както и мълвата сред обществото, говорят, че братята Мейфеър - Кортланд, Гарланд и Баркли, а по-късно и Пиърс, Шефилд и още други - отказали да уважат това пълномощно. Те не изпълнили нарежданията на Карлота да ликвидират множество печеливши инвестиции, които умножавали семейното богатство. Принудили Стела да се яви в офиса им, за да оспори силата на пълномощното и да потвърди, че всичко ще остане под техен контрол.

Въпреки това кавгите между братята и Карлота продължават и до днес. Тя като че вече отказвала да се довери на синовете на Жулиен след тази битка за попечителството и дори изпитвала неприязън към тях. Постоянно отправяла искания за информация, пълни извлечения и детайлни отчети и обяснения за всичко, което предприемали. Загатвала, че ако откажат да го направят, ще ги изправи пред съда от името на Стела (а по-късно и от името на Анта, а след това, и до ден-днешен, от името на Деидре).

Те били обидени и разстроени от нейното недоверие. До 1928 година били изготвили безчет отчети за парите на Стела, с които, разбира се, били свързани и техните собствени. Не можели да разберат отношението на Карлота, въпреки че изпълнявали съвестно всичките и? изисквания.

Те търпеливо отговаряли на въпросите и? и отново и отново се опитвали да обясняват какво точно вършат, когато, разбира се, Карлота продължавала да задава въпроси и да настоява за отговори, да изисква нови и нови проверки и да настоява за още срещи и още телефонни разговори, както и да отправя още завоалирани заплахи.

Интересно е да се отбележи, че почти всеки секретар или чиновник, работил някога в «Мейфеър и Мейфеър», като че разбирал тази «игра». Но синовете на Жулиен били все така обидени и огорчени от всичко това, сякаш не осъзнавали за какво всъщност става дума.

С голяма неохота и почти насила те изоставили къщата на Първа улица, където били родени.

Всъщност изолацията им от основното семейство започнала още през 1928 година, въпреки че тогава не го осъзнавали. Двайсет и пет години по-късно, когато Пиърс и Кортланд Мейфеър помолили да прегледат вещите на Жулиен на таванския етаж, те не били допуснати в къщата. Но през 1928 година изобщо не можели да си представят подобно нещо.

Кортланд Мейфеър вероятно никога не си е въобразявал, че битката за Анта ще е последната лична битка с Карлота, която ще спечели.

В края на 1928 г. обаче Пиърс на практика живеел на Първа улица. Всъщност през пролетта на 1929 г. той придружавал Стела навсякъде и се представял за неин «личен секретар, шофьор, боксова круша и попивателна на сълзи». Кортланд се примирил с това, въпреки че не го одобрявал.

Той казал на приятелите и семейството си, че Пиърс е добро момче, ще се умори от тази история и ще иде да учи на изток, също като братята си. Но се оказало, че Пиърс така и нямал шанс да се умори от Стела.

Тъй като вече стигнахме до 1929 година, трябва да прекъснем тази история, за да разкажем странния случай на Стюарт Таунсенд, наш брат от Таламаска, който толкова много искал да осъществи контакт със Стела през лятото на същата година.»

Двадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 7

Изчезването на Стюарт Таунсенд

През 1929 година Стюарт Таунсенд, който с години проучвал материалите от досието за Мейфеър, помолил от съвета в Лондон да му бъде позволено да осъществи контакт със семейството.

Той бил убеден, че загадъчното съобщение на Стела на гърба на онази снимка означава, че тя иска същото.

Бил уверен също и че последните три вещици Мейфеър - Жулиен, Мери Бет и Стела - в никакъв случай не са убийци или злодеи, затова смятал, че е съвсем безопасно да влезе във връзка с тях, от което можело да произтекат «прекрасни неща».

Това принудило съвета да обърне по-сериозно внимание на този въпрос и да преразгледа за пореден път целите и стандартите на Таламаска.

Въпреки че има огромно количество писмени материали за задачите и методите на ордена, за това кое намираме за приемливо и кое - не, и въпреки че това е постоянна тема на обсъждане на съветите ни по целия свят, позволете ми да представя за целите на този разказ изтъкнатите през 1929 година от Стюарт Таунсенд съображения.

Първо и най-важно: Досието за вещиците Мейфеър било внушителна и ценна история на това обладаващо психични сили семейство. Доказали сме извън всякакво съмнение, че те контактуват с невидимите селения и могат да манипулират невидими сили за своя изгода. Но те могат още много неща, за които ние не знаем.