Говорело се, че Лайънъл бил съгласен с братовчедите, смятал, че Стела отива твърде далече. Било извънредно важно семейството да бъде обединено и един от потомците по-късно разказва, че той се оплакал на чичо си Баркли, че след смъртта на майка му вече нищо нямало да бъде същото.
Но въпреки всички слухове ние не сме в състояние да открием кой е присъствал на тази странна вечерна сбирка. Знаем само, че Лайънъл е бил там, както и Кортланд и синът му Пиърс (тогава той бил само на седемнайсет и учел при йезуитите, но вече бил приет в Харвард).
Пак от семейната мълва знаем, че тази среща продължила цяла нощ и малко преди края и? Лайънъл я напуснал «отвратен». Братовчедите, които присъствали, не казали нито дума за онова, което се случило на нея, и били силно критикувани от останалите. Обществената мълва, достигнала до нас чрез Дандрич, гласяла, че Стела си играела на «черна магия» и за нея всичко било игра.
Последвали още няколко такива събирания, но те били нарочно обвити с тайнственост, като всички се заклевали да не разказват за онова, което се случва на тях.
Юридическите слухове говорят, че Карлота Мейфеър спорила с Кортланд във връзка с тези сбирки и дори искала да изведе Анта и Нанси от къщата. Стела нямало да се съгласи да прати Анта в пансион и «всички знаели това».
По това време вече започнали кавгите между Лайънъл и Стела. Анонимна личност споделя с един от нашите детективи (който дал да се разбере, че живо се интересува от слуховете относно това семейство), че двамата имали шумна свада в един от ресторантите в центъра и Лайънъл излязъл оттам разгневен.
Дандрич бързо докладвал същото. Лайънъл и Стела имали кавга. Дали не се е появил друг мъж?
Когато детективът започнал да разпитва за подробности, разкрил, че в града е известно, че в семейството се води битка за опекунство над малката Анта. Стела заплашила да я отведе отново в Европа и умолявала Лайънъл да тръгне с нея, но Карлота му забранила.
Междувременно Лайънъл започнал да се появява на службите в катедралата «Свети Луис» с една от братовчедките от долната част на града, праплеменница на Сузет Мейфеър, на име Клеър Мейфеър. Нейното семейство живеело в красива стара къща на Еспланада авеню, която все още е собственост на неговите наследници. Дандрич твърди, че това породило доста приказки.
Слугите постоянно говорели за неспирните семейни свади. Затръшвали се врати. Чували се крясъци.
Карлота забранила всякакви «магьоснически сбирки» и Стела и? казала да се маха от къщата.
«Вече нищо не е същото без майка - казал Лайънъл. - Всичко започна да се разпада след смъртта на Жулиен, но без майка вече става невъзможно. Стела и Карлота изобщо не могат да мелят заедно.»
Като че благодарение единствено на Карлота, Анта и Нанси изобщо тръгнали на училище. Всъщност от някои училищни документи виждаме, че Карлота е посочена като настойник на Анта и пак тя присъствала на последвалите срещи, на които била молена да я задържи у дома.
По всичко личи, че Анта изобщо не можела да се впише в училищните порядки.
През 1938 година тя вече била изключена и от «Свети Алфонс».
Сестра Бриджит Мари, която си спомня Анта също толкова добре, колкото и Стела, разказва почти същите истории за нея, които е разказвала и за майка и?. Но нейните думи за целия този период, както и за по-късни събития, заслужават да бъдат предадени изцяло. Ето какво ми съобщи тя:
«Невидимият приятел беше винаги около Анта. Тя се обръщаше и му шепнеше, когато наблизо нямаше никого. Разбира се, той и? казваше отговорите, които тя не знаеше. Всички сестри бяха наясно с това.
Но най-лошото беше, че някои от децата го виждаха с очите си. Нямаше да им повярвам, ако не бяха толкова много, но когато четири деца ви казват едно и също, и всяко от тях е уплашено и разтревожено, а родителите се притесняват, какво ви остава, освен да повярвате?
Виждаха го все в училищния двор. Но да ви кажа, Анта беше срамежливо дете. Все отиваше до стената в дъното, сядаше там и четеше книга, огрявана от проникващите през дърветата слънчеви лъчи. Но той скоро идваше при нея. Казват, че бил мъж, представяте ли си? И ме питате дали знам какво означават онези приказки за «мъжа»?
Разбирате ли, за всички беше шокиращо, когато стана ясно, че това нещо е възрастен мъж. Защото преди това си мислеха, че е някакво дете, или нещо като призрак на дете, ако разбирате какво искам да кажа. Но се оказа, че е мъж, висок, тъмнокос мъж. Всички заговориха за него.
Читать дальше