Ан Райс - Полунощ

Не, никога не съм го виждала. Нито една от сестрите не го е виждала. Но децата го виждаха и казаха на отец Лафърти. Аз също му казах. Той извика Карлота Мейфеър и и? рече: «Трябва да я приберете у дома».

Не че искам да критикувам свещениците, за нищо на света. Но бих казала, че отец Лафърти не беше човек, когото можеш да купиш с щедри дарения за църквата. Затова той си каза направо: «Госпожице Карлота, трябва да я приберете у дома».

Нямаше смисъл да се обаждаме на Стела. Всички знаеха, че тя се занимава с магии. Ходеше във Френския квартал да купува черни свещи за черните си магии и знаете ли какво, дори въвличаше роднините си в това. Да, точно така. Доста по-късно чух, че търсела други вещици сред братовчедите си и ги викала в къщата.

Направили нещо като сеанс. Запалили черни свещи и горили благовония, пеели химни на дявола и призовавали духовете на предците си. Така чух, не помня кой ми го каза, но така чух. И му вярвам напълно.»

През лятото на 1928 г. Пиърс Мейфеър, синът на Кортланд, се отказал да учи в Харвард и решил да постъпи в университета «Тюлейн», въпреки че баща му и чичовците му били твърдо против. Пиърс присъствал на всички тайни сбирки на Стела, по думите на Дандрич, и според слуховете двамата имали нещо като връзка, въпреки че той още нямал осемнайсет години.

Към края на 1928 година според юридическите слухове Карлота обявила, че Стела е непригодна да бъде майка и родителските и? права трябва да бъдат отнети чрез съда. Кортланд отрекъл тези слухове пред приятелите си, но всички знаели, че «ще се стигне до това». Дандрич казва, че се говорело за семейни срещи, на които Карлота настоявала братята Мейфеър да застанат на нейна страна.

Междувременно Стела и Пиърс започнали да се появяват навсякъде заедно, като често водели и малката Анта. Стела непрекъснато купувала кукли на дъщеря си. Всеки ден я водела на закуска в различен хотел във Френския квартал. Пиърс отишъл със Стела, за да купят сграда на Декатър стрийт, която тя възнамерявала да превърне в студио, в което да се усамотява.

«Нека Милата Мили, Бел и Карлота да си останат в голямата къща» - казала тя пред агента на недвижими имоти. Пиърс се смеел на всяка нейна дума. Анта, по това време седемгодишна, с бяла като порцелан кожа и меки сини очи, стояла до тях, гушнала огромно плюшено мече. После всички отишли на обяд, заедно с агента по недвижими имоти. По-късно той казал на Дандрич: «Тя е очарователна, абсолютно очарователна. Мисля, че онези хора на Първа улица просто са твърде мрачни за нея».

Колкото до Нанси Мейфеър (тромавото осиновено от Мери Бет момиченце, представяно навсякъде за сестра на Анта), Стела изобщо не и? обръщала внимание. Един наследник на Мейфеър споделил с горчивина, че за Стела Нанси е нещо като «домашен любимец». Няма доказателства обаче Стела да е била лоша с Нанси. Всъщност тя и? купувала купища дрехи и играчки. Но Нанси като че била затворено и мрачно дете.

Междувременно Карлота сама водела Анта и Нанси на неделните служби и пак тя се погрижила Нанси да постъпи в академията към «Светото сърце».

През 1928 г. плъзва слух, че Карлота Мейфеър е предприела драстични правни постъпки, за да спечели попечителство над Анта, вероятно с намерението да я прати да учи някъде далече. Всички необходими документи били попълнени и подписани.

Кортланд бил ужасен, че Карлота може да стигне толкова далече. И въпреки че до този момент двамата били в приятелски отношения, сега я заплашил, че ще предприеме мерки против нея, ако не се откаже от намерението си. Баркли, Гарланд и младият Шефилд, както и други членове на семейството, застанали на негова страна. Никой нямало да изправи Стела в съда и да и? отнеме детето, докато Кортланд бил жив.

Лайънъл също го подкрепил. Говори се, че много се измъчвал заради този случай. Дори предложил двамата със Стела да заминат за Европа за известно време и да оставят Анта на грижите на Карлота.

Накрая Карлота се отказала от намеренията си да получи попечителство.

Но отношенията между нея и наследниците на Жулиен вече никога не били същите. Между тях възникнали спорове за пари, които продължават и до ден-днешен.

По някое време през 1927 г. Карлота убедила Стела да подпише документ, с който я упълномощава да урежда делата, с които тя не искала да се занимава.

Карлота се опитала да използва това пълномощно, за да направи някои драстични промени във връзка с управлението на огромното семейно богатство, което след смъртта на Мери Бет било изцяло под контрола на Кортланд.