Ан Райс - Полунощ

Не разбирал, че безсмъртните същества се проявяват най-мощно именно чрез смъртните вещици. Дори съществуват някои съмнения, че според него Таламаска съвсем архаично и неуместно наричала тези жени вещици. Вероятно е приемал това наименование за Дебора Мейфеър и дъщеря и? Шарлот, живели през седемнайсетото столетие, но никак не можел да го «свърже» с умната, модерна, танцуваща чарлстон Стела, която като че го призовавала отвъд океана с усмивка и намигване.

Разбира се, Таламаска срещала известно количество скептицизъм от страна на всички свои членове, изследващи въпроса за вещерството. Същото важало и за разследването на вампиризма. Не един член на ордена трябвало да види тези създания в действие, за да повярва, че изобщо са способни на нещата, които им приписвали. Но разрешението на проблема било във въвеждането на неопитните в полевата работа под водачеството на по-опитни братя, и то без да става дума за осъществяване на директен контакт.

Да изпратиш неопитен човек като Таунсенд да осъществява контакт с вещиците Мейфеър, било като да изпратиш дете в ада да вземе интервю от дявола.

С две думи Стюарт Таунсенд заминал за Ню Орлиънс неподготвен и неосъзнаващ опасностите на начинанието. И с цялото ми уважение към управляващите ордена през 1929 година, бих отбелязал, че подобно нещо днес не би могло да се случи.

Но нека добавя и това, че Стюарт Таунсенд, доколкото знаем, не е притежавал никакви психични сили. Той нямал екстрасензорни оръжия, с които да се изправи срещу врага, когото дори не възприемал като враг.

Изчезването му било докладвано в нюорлианската полиция на 25 юни 1929 година, цял месец след пристигането му в града. През това време от Таламаска се опитали да се свържат с него с телеграма и по телефона. Ъруин Дандрич също опитал да го открие, но без успех. От хотела «Сейнт Чарлз», в който Стюарт уж написал единственото си писмо, отговорили, че такова лице не е било регистрирано. Никой не си спомнял той да е бил там.

Частните ни детективи също не открили нищо в доказателство, че Таунсенд изобщо е пристигнал в Ню Орлиънс. Полицията скоро започнала да се съмнява в това.

На 28 юли властите съобщили на нашите агенти там, че не могат да сторят нищо повече по случая. Но след немалък натиск от страна на Дандрич и Таламаска, полицията накрая се съгласила да отиде в къщата на Първа улица и да разпита Стела дали някога е виждала този мъж и дали е разговаряла с него. Таламаска не таяла никакви надежди в това отношение, но Стела изненадала всички, защото веднага си спомнила Стюарт.

«Да, наистина, срещнахме се, казала тя, с един висок тексасец от Англия. Кой би могъл да забрави подобна интересна персона?» Не обядвали, а вечеряли заедно и прекарали цяла нощ в разговори.

Не, не можела да си представи какво се е случило с него. Всъщност тя видимо се разстроила от мисълта, че може да го е сполетяло нещо лошо.

Да, той бил отседнал в хотел «Сейнт Чарлз», споменал нещо такова пред нея, пък и защо, по дяволите, би я лъгал? Разплакала се. О, надявала се да не му се е случило нищо лошо. Всъщност била толкова разстроена, че полицията почти прекратила разпита. Но тя ги задържала и започнала да задава въпроси. Питали ли са персонала в ресторанта? Била го завела там и той много харесал мястото. Може да се е връщал. Имало и един локал с контрабанден алкохол на Бърбън стрийт, където разговаряли рано на следващата сутрин, след като ги изритали от друго заведение - ужасна дупка!

Полицията проверила всички тези предположения. Навсякъде познавали Стела. Да, възможно било да е ходила там с мъж. Тя винаги била с мъж. Но никой нямал конкретен спомен за Стюарт Таунсенд.

Били разследвани и други хотели в града и никъде не били открити вещи на Таунсенд. Разпитали и таксиметровите шофьори, но отново без резултат.

Накрая Таламаска решила да предприеме собствено разследване. Артър Лангтри отпътувал от Лондон, за да разбере какво се е случило със Стюарт. Той много се укорявал, че се е съгласил младежът да се заеме с тази мисия съвсем сам.

Историята на Стела продължава

Доклад на Артър Лангтри

Артър Лангтри със сигурност бил един от най-способните изследователи в историята на ордена, който посветил на проучването на няколко големи «вещерски фамилии» дълги години. Историята на неговата петдесетгодишна кариера в Таламаска е една от най-интересните и невероятни истории, влизали в нашите архиви. Детайлните му изследвания на семейства вещици са сред най-ценните документи, с които разполагаме.