Ан Райс - Полунощ

Нашите детективи без проблем събирали информация за нея, защото тя била доста открояваща се личност, както и обект на множество клюки из целия град. Ъруин Дандрич пише на нашата детективска агенция в Лондон (без да знае за кого е предназначена тази информация, нито за каква цел), че било достатъчно само да влезе в някой салон, за да чуе всичко, което напоследък се е случило със Стела. Няколко телефонни разговора в събота сутрин също станали богат източник на информация.

(Тук трябва да отбележим, че Дандрич изобщо не бил зъл човек. Неговите съобщения винаги са били деветдесет и девет процента истина. Той е нашият най-плодовит информатор по отношение на Стела и въпреки че никога не го е казвал направо, от докладите му личи, че няколко пъти е спал с нея. Но всъщност изобщо не я е познавал; тя си останала далечна за него дори и в най-драматичните и трагични моменти, описани в съобщенията му).

Благодарение на Дандрич и другите като него, образът на Стела след завръщането и? от Европа започва да става все по-детайлен.

Семейните легенди твърдят, че Карлота изобщо не одобрявала Стела през този период, спорела с Мери Бет заради нея и неведнъж настоявала, но без полза, Стела да се укроти. Слугите твърдели (както и Дандрич), че Мери Бет изобщо не обръщала внимание на това и смятала, че Стела е свежа и безгрижна личност и не бива да бъде обуздавана.

Твърди се дори, че Мери Бет е казала на своя приятелка (която веднага го споделила с Дандрич): «Стела е това, което аз щях да бъда, ако можех да се родя отново. Работих толкова усърдно и получих толкова малко в замяна. Нека я оставим да се забавлява».

Трябва да отбележим, че Мери Бет вече била смъртно болна и вероятно много изморена, когато го е казала. Освен това била твърде умна, за да не оцени революционните културни промени през двайсетте години, което може би ще се окаже трудно за читателя на това повествование, тъй като двайсети век вече е към края си.

Истинската сексуална революция през двайсети век започва по време на буйното му трето десетилетие, с една от най-драматичните промени в женската мода в света, наблюдавана някога. Но жените не само изоставили корсетите и дългите поли; те отхвърлили и старите нрави, пиели и танцували в клубовете - нещо немислимо само десет години по-рано. Повсеместното навлизане на закритите автомобили осигурявало по-голямо уединение, както и по-голяма свобода на движението. Радиото достигнало до частните домове из цяла Америка. Киното създавало образи на «блясък и порок» за хората от целия свят. Списанията, книгите, пиесите били радикално трансформирани от новопоявилите се откровеност, разкрепостеност, толерантност и свобода на изразяването.

Мери Бет със сигурност е възприела това на някакво ниво. Нямаме абсолютно никакви сведения тя да не е одобрявала «новите времена». Въпреки че никога не подстригала дългата си коса, нито пък изоставила дългите поли (когато, разбира се, не се е обличала като мъж), тя не проявявала никакво неодобрение към Стела. А Стела пък била същинско въплъщение на своето време.

През 1925 година Мери Бет била диагностицирана с нелечим рак. Преживяла само пет месеца след това, като през повечето време била измъчвана от много силни болки и вече не можела да излиза от къщата.

Тя се оттеглила в северната спалня над библиотеката и прекарала последните си дни в четене на романи, към които не била посягала още от момиче. Много братовчеди я посещавали и и? носели книги. Тя проявявала особен интерес към сестрите Бронте, към Дикенс, които Жулиен обичал да и? чете, когато била малка, както и към други английски класици. Изглеждала решена да ги довърши, преди да умре.

Даниъл Макинтайър бил ужасен от перспективата да изгуби жена си. Когато разбрал, че Мери Бет няма да оздравее, той се запил така, че никой не го видял трезвен повече.

И други хора потвърждават историята на Леуелин как Даниъл постоянно будел Мери Бет в последните и? дни, за да се увери, че е още жива. Семейните легенди потвърждават, че тя била безкрайно търпелива към него, канела го да легне до нея и го успокоявала с часове, чак до самия си край.

През това време Карлота се върнала в голямата къща, за да бъде близо до майка си, и наистина оставала до леглото и? по цели нощи. Болките на Мери Бет тогава били толкова силни, че тя я молела да и? чете. Семейните легенди разказват, че Карлота и? прочела цялата «Брулени хълмове» и част от «Джейн Еър».

Стела също била винаги на разположение. Вече не излизала и по цял ден готвела за майка си - която обаче често не хапвала нищо - и постоянно се обаждала или пишела на лекари по целия свят, за да открие лек за нея.