Ан Райс - Полунощ

Внимателният прочит на оскъдните медицински записи във връзка с болестта на Мери Бет показва, че ракът е имал метастази още преди да бъде открит. Тя не усещала болки чак до последните три месеца от живота си, през които обаче се мъчила много.

Накрая един септемврийски следобед през 1925 година Мери Бет изгубила съзнание. Присъстващият свещеник отбелязал, че прозвучала страховита гръмотевица. Заваляло като из ведро. Стела напуснала стаята, слязла в библиотеката и започнала да звъни на всички Мейфеър в Луизиана, дори на роднините в Ню Йорк.

Според свещеника, слугинята и неколцина съседи, братовчедите започнали да пристигат към четири часа и продължили да прииждат през следващите дванайсет часа. Колите изпълнили цялата Първа улица чак до Сейнт Чарлз авеню, както и Честнът стрийт от Джаксън стрийт и Вашингтон стрийт.

Пороят продължил, но за няколко часа отслабнал до ръмеж. После отново се засилил. Валяло обаче само в Гардън Дистрикт и в никоя друга част на града. Само че никой не обърнал внимание на този факт.

От друга страна, повечето от нюорлианските братовчеди дошли с чадъри и дъждобрани, сякаш очаквали подобна буря.

Прислугата се суетяла из къщата, носела кафе и контрабандно вино от Европа за братовчедите, които изпълнили салоните, библиотеката, фоайето, трапезарията и дори седели на стълбите.

В полунощ се извил вятър. Огромните дъбове пред къщата започнали да се клатят така силно, че всички помислили, че клоните им ще се откършат. Завалял същински дъжд от листа.

Спалнята на Мери Бет била изпълнена до пръсване от децата и? и племенниците, които обаче пазели пълна тишина. Карлота и Стела седели в долната част на леглото и?, далече от вратата, а братовчедите влизали и излизали на пръсти.

Даниъл Макинтайър не се виждал никъде и семейните легенди разказват, че се бил «отрязал» по-рано и лежал в апартамента на Карлота над конюшните.

Към един часа по всички веранди се виждали родственици с печални изражения. Някои дори стояли с чадъри под вятъра и дъжда на предната алея. Много приятели на семейството просто се подслонили под дъбовете, като държали над главите си вестници и вдигали яките си, за да се предпазят от вятъра. Други останали в колите си, задръстили Първа и Честнът.

Към един и трийсет и пет присъстващият лекар доктор Линдън Харт преживял голямо объркване. По-късно той признал пред колегите си, че в стаята се случило «нещо странно».

През 1929 г. той споделя пред Ъруин Дандрич: «Знаех, че вече почти си е отишла. Спрях да и? меря пулса. Струваше ми се непристойно да го правя отново и отново, само за да уведомявам останалите, че е още жива. Всеки път, когато тръгвах към леглото и?, братовчедите започваха да си шушукат. Затова през последния час не направих нищо, просто чаках и гледах. Само най-близките и? бяха до леглото, а също и Кортланд, и синът му Пиърс. Тя лежеше с притворени очи, извърнала глава към Стела и Карлота. Карлота държеше ръката и?. Мери Бет вече дишаше съвсем накъсано. Страхувам се, че и? бях дал твърде много морфин. И тогава се случи. Вероятно съм заспал и съм сънувал, но ми изглеждаше толкова реално - там се появи цяла група хора, една старица, например, която сякаш познавах и едновременно с това изобщо не знаех коя е, се бе навела над Мери Бет. Там беше и един стар джентълмен, който ми се стори много познат. А накрая един млад мъж, блед млад мъж, облечен много старомодно и елегантно. Той също се наведе над нея. Целуна я по устните и затвори очите и?.

Аз се сепнах и скочих на крака. Братовчедите плачеха във фоайето. Някой ридаеше. Кортланд Мейфеър също плачеше. Пороят започна отново. Гръмотевиците бяха направо оглушителни. Проблесна светкавица. Видях Стела да се взира в мен с отпуснато и нещастно изражение. Карлота плачеше. Знаех, че пациентката ми е мъртва, очите и? наистина бяха затворени.

Така и не успях да си обясня това. Прегледах отново Мери Бет и потвърдих, че е свършила, но те вече знаеха. Всички знаеха. Огледах се, като отчаяно се опитвах да прикрия объркването си. Видях малката Анта в ъгъла, на няколко крачки зад майка си. Видях и онзи висок млад джентълмен с нея, който обаче изведнъж изчезна. Всъщност той се стопи така внезапно, че изобщо не бях сигурен дали е бил там.

Но ще ви кажа защо реших, че все пак е бил там. Още някой го беше видял. Пиърс Мейфеър, синът на Кортланд. След изчезването на младия мъж, аз се огледах и осъзнах, че Пиърс се взира в същата точка. Взираше се в малката Анта и после погледна към мен.