Ан Райс - Полунощ

Повечето източници обаче твърдят, че Лайънъл обичал изкуството, бил много спокоен човек и бил абсолютно доволен от живота, стига никой да не заставал между него и Стела.

Накрая, през 1924 година, Стела, Лайънъл, малката Анта и бавачката Мария се прибрали у дома. Мери Бет организирала огромно семейно събиране в къщата на Първа улица. Наследниците и до днес си припомнят с тъга, че това било последното парти, преди тя да заболее.

По това време се случил много странен инцидент.

Както бе споменато, Таламаска е имала екип от опитни детективи, които работели в Ню Орлиънс. Те никога не питали защо се разследва точно това семейство и точно тази къща. Един от тях, мъж, специалист в бракоразводните дела, пуснал слух сред модните фотографи в Ню Орлиънс, че ще плати добре за всяка отказана от семейство Мейфеър снимка, особено на онези, които живеели в къщата на Първа улица.

Един от тези фотографи, Нейтън Бранд, който имал модно студио на Сейнт Чарлз авеню, бил извикан на Първа улица за това голямо празненство и направил цяла серия фотографии на Мери Бет, Стела и Анта. Снимал и много от другите Мейфеър по време на следобеда, както обикновено правят фотографите по сватби.

Седмица по-късно, когато занесъл снимките на Мери Бет и Стела, за да си изберат, те отделили няколко, а останалите отказали.

Но след това Стела поискала една от отказаните снимки - групова фотография на нея, майка и? и дъщеря и?, на която Мери Бет държала голяма смарагдова огърлица около вратлето на Анта. На гърба на снимката Стела написала:

«На Таламаска, с любов, Стела!

П.П. И други могат да наблюдават.»

И после я върнала на фотографа, избухнала в смях и обяснила, че неговият приятел детектив ще разбере за какво става дума.

Фотографът бил объркан. Започнал да твърди, че е невинен, да се извинява, но Стела само се смеела. После му казала с много мил и очарователен глас: «Господин Бранд, недейте, ще ви стане лошо. Просто дайте снимката на детектива». И господин Бранд точно това направил.

Тази снимка пристигна при нас след месец и оказа огромен ефект върху подхода ни към разследването на семейство Мейфеър.

По това време Таламаска не била определила специален член, който да се занимава със случая, а постъпващата информация се добавяла от неколцина архивисти. Артър Лангтри - изтъкнат учен и посветен във въпросите на вещерството - бил запознат с досието, но бил твърде зает с още три други случая, по които работил до деня на своята смърт.

Въпреки това цялата история на семейството била обсъждана много пъти на големите съвети, но винаги било решавано да не се осъществява директен контакт. И наистина, съмнително е дали някой от ордена по това време е знаел цялата история.

Фотографията с недвусмисленото послание предизвикала доста голям смут. Един млад член на ордена, американец от Тексас, на име Стюарт Таунсенд (който вече се бил превърнал в истински британец), помолил да се заеме с проучване на вещиците Мейфеър с цел преминаване към директно разследване. След внимателно обмисляне делото било предадено в неговите ръце.

Артър Лангтри се съгласил да препрочете всички материали, но належащи дела му попречили да го направи. Все пак той е отговорен за увеличаване броя на нашите детективи в Ню Орлиънс от трима на четирима и за установяването на друг отличен контакт - мъж на име Ъруин Дандрич, безпаричен син на приказно богато семейство, който се движел из висшите кръгове и тайно продавал информация на всеки, който я поискал, в това число и на детективи, адвокати по бракоразводни дела, застрахователни детективи и дори на жълтата преса.

Нека напомня на читателя, че досието тогава не е съдържало този разказ, тъй като подобно обобщаване на материалите не е било извършвано. То съдържало писмата на Петир ван Абел, дневника му, огромно количество свидетелски показания, както и фотографии, статии от вестници и прочие. Това била жива хроника, която постоянно се попълвала от архиварите, но все пак била доста схематична.

Стюарт по това време бил ангажиран и в други значими разследвания, затова му отнело около три години да приключи с проучването на материалите за семейство Мейфеър. Ще се върнем на него и на Артър Лангтри, когато му дойде времето.

След завръщането си Стела подновила обичайния си начин на живот, посещенията и? в клубовете с контрабанден алкохол зачестили, отново устройвала празненства за приятелите си и била канена на множество празненства на Марди Грас, където се превръщала в нещо като сензация, и като цяло продължила да се държи като фатална жена.