Ан Райс - Полунощ

Фамилните легенди твърдят, че Стела постоянно била арестувана за шофиране с превишена скорост, за нарушаване на обществения ред, задето пеела и танцувала по улиците. Но «госпожица Карлота» винаги се грижела за нея и я водела у дома. Има слухове, че Кортланд понякога «губел търпение» по отношение на своята «племенница», като настоявал да се поправи и да обръща повече внимание на отговорностите си. Но Стела нямала ни най-малък интерес към парите и бизнеса.

Един секретар от «Мейфеър и Мейфеър» разказва в доста живописни подробности едно посещение на Стела в офиса. Тя се появила в ослепително кожено палто, с обувки на високи токове и увито в амбалажна кесия контрабандно уиски, от което отпивала, като от време на време избухвала в смях при някоя по-странна юридическа фраза.

Кортланд бил като омагьосан от нея, но все пак я намирал за малко уморителна. Накрая съвсем добросърдечно и? казал да върви на партито си, а те ще се погрижат за останалото.

Ако има някой, който да не е смятал Стела за «омайна» и «пленителна» в този период, освен Карлота Мейфеър, разбира се, то ние не сме научили за него.

През 1921 г. Стела очевидно забременяла, но от кого, така и не се разбрало. Може да е от Лайънъл, дори има няколко семейни легенди, според които, изглежда, всички са подозирали точно това.

Така или иначе Стела обявила, че не се нуждае от съпруг и изобщо няма намерение да се жени по принцип. Но щяла да роди бебето, тъй като била много вдъхновена от мисълта да стане майка. Щяла да го нарече Жулиен, ако е момче, и Анта - ако е момиче.

Анта се родила през ноември 1921 г. - здраво бебе, тежащо три килограма и половина. Кръвните тестове показват, че има вероятност Лайънъл да е неин баща. Но Анта изобщо не прилича на Лайънъл, пък и той никак не пасва на ролята. На този въпрос ще се спрем по-късно.

През 1922 г. Голямата война вече била приключила и Стела обявила, че ще направи голяма обиколка на Европа. Тя отпътувала с бебето, бавачката и Лайънъл, който тръгнал доста неохотно. Вече бил започнал да учи право с Кортланд и никак не искал да пътува. Кортланд също тръгнал с тях, щастлив, че може да се откъсне от фирмата, въпреки че жена му изобщо не одобрявала това. И така, компанията поела към Европа в първа класа и прекарала цяла година в пътешествия.

Стела била изключително красиво момиче, което се славело с това, че върши каквото си поиска. С възрастта Кортланд все повече заприличвал на баща си Жулиен, само дето неговата коса си останала черна доста дълго време, както личи и на фотографиите.

Тогава той бил строен и красив мъж. Приликата между него и Стела често била отбелязвана от околните.

Според думите на наследниците му Голямото пътуване било просто един много дълъг запой. Стела и Лайънъл играели хазарт в Монте Карло със седмици. Навсякъде из Европа компанията отсядала в най-луксозните хотели, посещавала музеите и древните руини. Навсякъде носели бутилки с бърбън, опаковани в амбалажни кесии. И до днес внуците на Кортланд говорят за писмата му до дома, пълни със смешни описания на техните лудории. Кортланд донесъл безброй подаръци на жена си Аманда и на синовете си.

Семейните легенди твърдят и че при това пътуване се случила трагедия. Бавачката, която се грижела за малката Анта, преживяла нещо като удар, докато били в Италия. Тя паднала на Испанските стълби в Рим и получила много сериозни наранявания. Няколко часа по-късно починала в болницата.

Едва напоследък нашите разследващи успяха да хвърлят малко светлина върху този инцидент, като разкриха един запис (на италиански) за този инцидент в болница «Светото семейство» в Рим.

Жената се казвала Берта Мейн Бекър, наполовина ирландка и наполовина германка, родена в Айриш Ченъл през 1905 година. Тя била приета със сериозни наранявания на главата и два часа по-късно изпаднала в кома, от която повече не се свестила.

Преди това обаче говорила с един лекар, който знаел английски, а по-късно и със свещеник, който също говорел езика.

Тя им разказала, че Стела, Лайънъл и Кортланд са «вещици» и «зли» и че са я омагьосали. С тях пътувал и един «призрак» - тъмнокос зъл мъж, който се явявал до люлката на Анта по всяко време на деня и нощта. Казала, че бебето можело да кара този мъж да се появява и се смеело, когато го види. А също и че мъжът не искал тя да го вижда и затова я блъснал в тълпата по Испанските стълби.

Докторът и свещеникът решили, че Берта, простото неуко слугинче, е изгубила ума си. Наистина записът приключва с бележка на лекаря, че работодателите на момичето, много елегантни, добродетелни хора, които похарчили цяло състояние, за да и? осигурят всички удобства, били съсипани от нейната смърт и уредили тялото и? да бъде транспортирано до дома.