Ан Райс - Полунощ

Думите на сестра Бриджит Мари за отношението на Карлота към сестра и? се потвърждават от много свидетели, въпреки че Ричард Леуелин, разбира се, е на съвсем друго мнение. Има няколко разказа за погребението на Жулиен и във всички се твърди, че Карлота е успокоявала сестра си и дори и? е бърсала сълзите.

В месеците след смъртта на Жулиен Лайънъл напуснал окончателно училище и двамата със Стела заминали за Европа заедно с Кортланд и Баркли. Прекосили Атлантика с огромен луксозен лайнер само месеци преди началото на Голямата война.

Тъй като било невъзможно да пътуват из континентална Европа, четиримата прекарали няколко седмици в Шотландия, посетили замъка Донелайт и после се отправили към по-екзотични страни. Поели доста рискован път към Африка, прекарали известно време в Кайро и Александрия и после тръгнали за Индия, откъдето изпратили у дома безброй сандъци с килими, скулптури и други антики.

През 1915 г. Баркли вече много се бил затъжил за семейството си и бил изморен от пътуването, затова изоставил спътниците си и предприел опасно плаване към Ню Йорк. Съвсем наскоро корабът «Лузитания» бил потопен от немска подводница, затова цялото семейство тръпнело от ужас за сигурността му. Но той скоро се върнал в къщата на Първа улица с цял куп невероятни истории за разказване.

Положението не било много по-различно след шест месеца, когато Кортланд, Стела и Лайънъл решили да се приберат у дома. Луксозните лайнери обаче прекосявали океана въпреки всички опасности и триото успяло да се върне благополучно точно преди Коледа.

Тогава Стела била на петнайсет години. На една фотография от същата година тя носи смарагда на Мейфеър. По това време вече всички знаели, че Стела е наследницата на завещанието. Мери Бет като че била много горда с нея, наричала я «безстрашна» заради странстванията и?. Въпреки че с разочарование срещнала отказа на Лайънъл да продължи да ходи на училище, за да може по-късно да постъпи в Харвард, тя като че приемала всичките си деца такива, каквито са. Карлота имала собствен апартамент в една от пристройките и всеки ден отивала в университета «Лойола», карана от своя шофьор.

Вечер всички минувачи по Честнът стрийт можели да видят многобройното семейство, седнало около масата за вечеря и обслужвано от безброй слуги. Оставали на масата до късно.

Фамилната лоялност ни пречи значително да разберем какво всъщност са мислили братовчедите за Стела или какво са знаели за проблемите и? в училище.

Но по това време в докладите често се твърди, че Мери Бет е споменавала пред слугите, че Стела е нейна наследница или че «единствена Стела ще наследи всичко», и прочее забележителни коментари. Но най-значителния, който се споменава на два пъти в докладите, и то без всякакъв контекст е: «Стела вижда мъжа».

Никъде не се споменава Мери Бет да е обяснявала това си странно изказване. Знаем само, че го е казала пред една перачка на име Милдред Колинс и после пред ирландска прислужница на име Патриция Девлин. До нас това стига от трета ръка. По-късно стана ясно, че наследниците на тези две жени не са единодушни какво може да е имала предвид прославената Мери Бет с този коментар. Един от тях смята, че «мъжът» е дяволът, а друг, че е «призрак», който преследва семейството от стотици години.

Така или иначе изглежда ясно, че Мери Бет е заявявала това съвсем безцеремонно, в моменти на близост, пред слугите. И затова у нас остана впечатлението, че тя е споделяла с тях неща, които не е можела да довери на хора от нейната класа.

Много вероятно е да е правила такива забележки и пред други хора, защото през двайсетте години на двайсети век старците от Айриш Ченъл знаят за «мъжа» и говорят за него. Два източника естествено не са достатъчно да обяснят мащаба на това предполагаемо «суеверие» - че жените Мейфеър имат някакъв мистериозен «мъжки дух или съюзник», който им помага във вещерството, магиите и прочие.

Ние определено свързваме това с Лашър и го намираме за доста тревожно, защото ни напомня колко малко всъщност сме разбрали за вещиците Мейфеър и за онова, което е ставало между тях, така да се каже.

Възможно ли е, например, наследницата от всяко поколение да е длъжна да прояви по някакъв начин способността си да вижда мъжа независимо? Иначе казано, дали вижда мъжа, когато е сама и далече от по-възрастната вещица, която може да послужи за проводник, и дали се изисква от нея сама да каже, че го е видяла?

Отново трябва да признаем, че не можем да отговорим на тези въпроси.