Ан Райс - Полунощ

Аманда напуснала Кортланд, когато най-малкият им син, Пиърс Мейфеър завършил Харвард през 1935 г. Тя отишла да живее в Ню Йорк при сестра си Мери Маргарет Грейди Харис и никога не се върнала в Ню Орлиънс.

През 1936 г. на някакъв коктейл Аманда разказала на един от нашите изследователи (случайната им среща е била специално уредена), че семейството на съпруга и? е зло, че ако разкаже истината за тези хора, всички ще я помислят за луда и че никога няма да се върне на юг, при тях, без значение колко я умоляват синовете и?. Малко по-късно същата вечер, когато била вече доста пияна, тя попитала нашия агент, чието име не знаела, дали вярва, че хората могат да продават душите си на дявола. Казала, че съпругът и? направил точно това и бил «по-богат от Рокфелер», както и тя и синовете и?. «Те всички ще горят в ада някой ден, в това можете да бъдете сигурен», добавила Аманда.

Когато нашият агент я попитал наистина ли вярва в подобни неща, тя отвърнала, че и днес има вещици, които могат да правят заклинания.

«Могат да те накарат да повярваш, че си на друго място, че виждаш разни неща, когато всъщност не виждаш нищо. И мъжът ми правеше това. И знаете ли защо, защото той е вещица - много силна вещица. Е, не шепне заклинания, но това няма значение. Той е вещица и с очите си съм виждала на какво е способен.»

На въпроса дали съпругът и? и? е причинявал зло, тя отговорила (на този непознат за нея човек), че трябвало да признае, че не и? е сторил нищо, но пък прощавал на другите злото, примирявал се с него и вярвал в него. Тогава започнала да плаче и казала, че той и? липсва и не иска да говори повече за това.

«Но ще ви кажа едно - добавила, когато се поуспокоила, - ако поискам съпругът ми да дойде при мен тази нощ, той ще го направи. Как, не мога да ви кажа, но ще се появи в стаята ми. Всички от онова семейство могат да вършат такива неща. Могат направо да те подлудят. Но той ще се появи тук, в същата тази стая. Понякога идва дори без да го искам, и не мога да го накарам да си отиде.»

Тук дамата била спасена от някаква племенница Грейди и следващ контакт с нея бил установен чак след няколко години.

Има още едно обстоятелство, което говори за близка връзка между Кортланд и Стела. След смъртта на Жулиен Кортланд завел Стела и брат и? Лайънъл в Англия и Азия за повече от година. По това време той вече имал пет деца, които оставил при жена си. И все пак като че сам дал идеята за това пътуване и сам уредил всичко. Не се върнали в Ню Орлиънс осемнайсет месеца.

След Голямата война Кортланд напуснал жена си и децата си отново, за да пътува цяла година със Стела. И като че винаги взимал нейната страна във всички семейни спорове.

Това доказателство не е напълно убедително, но все пак навежда на мисълта, че може би Кортланд наистина е баща на Стела. Но пак уточняваме, че и Жулиен, въпреки напредналата му възраст, може да е нейният баща.

Какъвто и да е случаят, Стела определено била «любимка» още от раждането си. Даниъл Макинтайър очевидно я е обичал като своя дъщеря и е напълно възможно да не е знаел, че не е негова.

Не знаем нищо определено за ранното детство на трите деца, разказът на Ричард Леуелин е най-доброто описание, с което разполагаме.

С времето между децата се появявали все повече разногласия и когато Карлота навършила четиринайсет и отишла да учи в пансиона на «Светото сърце», всички знаели, че го прави против волята на Мери Бет и че Даниъл бил направо съсипан от това и много искал тя да се връща по-често у дома. Карлота не е описвана от никого като щастливо дете. Но днес вече е много трудно да се събере информация за нея, защото тя е още жива и дори хората, които я познават от петдесет години, много се страхуват от нея и от влиянието и? и нямат никакво желание да говорят.

Всъщност готови да споделят са именно онези, които я мразят най-много. Вероятно ако останалите не се страхуваха толкова много, щяхме да сме в състояние да балансираме картината.

Така или иначе Карлота печелила възхищението на всички, защото още от дете била изключително умна. Монахините, които и? преподавали, дори я обявили за гений. След «Светото сърце» тя отишла в юридическото училище «Лойола», и то още твърде малка.

Междувременно Лайънъл започнал да посещава целодневно училище, когато навършил осем. Явно е бил доста тихо, добро момче, което никога не създавало проблеми и което всички харесвали. Той имал постоянен частен учител, който му помагал с домашните. С времето Лайънъл станал изключително добър ученик, но така и не успял да си намери приятели извън семейството. Единствените му приятели извън училище били неговите братовчеди.