Ан Райс - Полунощ

Кой знае, може би Мери Бет просто е обичала да гледа тези момчета.

Сигурно е обаче, че е обичала Даниъл Макинтайър още от деня, в който го е срещнала, и винаги се е грижела за него, въпреки че той влязъл в историята на семейството по-скоро като любовник на Жулиен.

Въпреки разказа на Ричард Леуелин, знаем, че Жулиен е срещнал Даниъл Макинтайър някъде през 1896 и е започнал да работи с него по важни бизнес дела. Даниъл Макинтайър бил обещаващ адвокат във фирма на Камп стрийт, основана от чичо му десетина години по-рано.

След като завършил право в Харвард, Гарланд Мейфеър също постъпил в тази фирма, а по-късно към него се присъединил и Кортланд. И двамата работили с Даниъл Макинтайър, докато той не бил назначен за съдия.

Фотографии на Даниъл от този период го показват като светъл, строен и червеникаворус. Може да се каже, че е почти красив - донякъде прилича на по-късния любовник на Жулиен, Ричард Леуелин, и на тъмнокожия Виктор, който умира, след като попада под колелата на една карета. Лицевата структура и на тримата мъже е изключително красива и някак драматична. Но Даниъл е имал още едно предимство - изключителни искрящи зелени очи.

Дори през последните години от живота си, когато бил вече доста по-пълен и червендалест от пиене, Даниъл Макинтайър получавал комплименти заради зелените си очи.

За младостта му обаче знаем само сухи и откъслечни факти. Той е наследник на ирландски род от имигранти, дошли в Америка много преди големия картофен глад през четирийсетте години на деветнайсети век, и е много съмнително предците му да са били бедни.

Дядо му, издигнал се сам до търговски агент-милионер, построил прекрасна къща на Джулия стрийт през трийсетте години на деветнайсети век. В нея е отраснал бащата на Даниъл - Шон Макинтайър, най-младият от четирима братя. Шон Макинтайър бил изтъкнат лекар, който обаче умрял внезапно от сърдечен удар на четирийсет и осем години.

По това време Даниъл вече бил практикуващ адвокат и се преместил с майка си и неомъжената си сестра в горната част на града, в голяма къща на Сейнт Чарлз авеню. Той живял там до смъртта на майка си. Днес нито една от тези къщи не е запазена.

Даниъл бил прекрасен адвокат, специализирал се в търговското право. Има много сведения, че е съветвал добре Жулиен в множество бизнес начинания. Освен това го е представлявал с успех в няколко съдбоносни граждански дела. Разполагаме и с много интересен анекдот във връзка с тези дела, разказан ни по-късно от чиновник в същата фирма. Жулиен и Даниъл имали ужасен спор, в който Даниъл повтарял единствено: «Не, Жулиен, остави ме да уредя нещата законно!», а Жулиен отвръщал: «Е, щом толкова много ти се иска, направи го. Но пак ти казвам, че съвсем лесно мога да накарам този човек да съжалява, че се е родил».

Обществените архиви показват също и че Даниъл е бил доста изобретателен в това да намира начин да изпълни желанията на Жулиен, да му помогне да открие информация за конкурентите си в бизнеса.

През февруари 1897 г., когато майка му умряла, Даниъл се преместил от къщата на Сейнт Чарлз авеню, като оставил сестра си на грижите на прислугата, и се нанесъл в разкошен луксозен четиристаен апартамент в стария хотел «Сейнт Луиз». Там той живеел като крал, според думите на пиколата, сервитьорите и кочияшите, които получавали огромни бакшиши от него и му сервирали най-скъпите блюда в салона му с изглед към улицата.

Жулиен бил най-честият посетител на Даниъл и често оставал и през нощта в апартамента.

Дори и тези срещи да са пораждали негодувание или враждебност у Гарланд и Кортланд, ние не знаем за това. Те станали партньори във фирмата «Макинтайър, Мърфи, Мърфи и Мейфеър» и след оттеглянето на братята Мърфи и новия пост на Даниъл, Кортланд и Гарланд преименуват фирмата на «Мейфеър и Мейфеър». През следващите десетилетия те отдали цялата си енергия на управлението на парите на семейството, като партнирали и на Мери Бет в множество бизнес начинания, въпреки че явно не са знаели абсолютно нищо за другите и? инвестиции.

По това време Даниъл вече бил започнал да пие. Разполагаме с много разкази на хора от персонала на хотела, които са му помагали да се качи в апартамента си. Кортланд също постоянно го държал под око и в следващите години, когато Даниъл си купил кола, пак Кортланд е този, който винаги го карал у дома, за да не се убие или да убие някой друг. Кортланд като че много е харесвал Даниъл. Той бил неговият защитник пред останалите от семейството, което обаче с годините се превърнало в доста неблагодарна роля.