Ан Райс - Полунощ

Интересно е също и че когато погледнем цялата информация за Мери Бет, забелязваме, че разполагаме с най-много истории именно за чувствените и? желания. Иначе казано, разказите за нейните любовници, за нейното пиене, за любовта и? към храната и към танците са далече по-многобройни (седемнайсет към едно) от историите за окултните и? сили или за финансовия и? талант.

Но когато погледнем множеството описания на тези и? склонности, на любовниците и?, виждаме, че те са характерни по-скоро за мъжете от този период, отколкото за една дама. Защото тя е посягала към удоволствията по съвсем мъжки маниер, без да я е грижа за морала или порядъчността. Всъщност в това и? поведение е нямало нищо необичайно, ако се погледне в тази светлина. Но, разбира се, хората тогава не са можели да го приемат така и са намирали жаждата и? за удоволствия за някак мистериозна и дори зловеща. Тя задълбочила усещането за загадъчност с очевидно нехайното си отношение към онова, което вършела, с отказа си да обърне внимание на реакциите на околните. Неведнъж някой близък родственик я умолявал да се «държи прилично» (или поне слугите твърдят така), но в отговор Мери Бет винаги само свивала рамене.

Колкото до склонността и? да се облича с мъжки дрехи, тя е правела това толкова дълго и така умело, че почти всички свикнали със странния и? навик. В последните години на живота си често излизала облечена в костюм от туид и с бастун в ръка. Разхождала се из Гардън Дистрикт с часове. Вече дори не си правела труд да пристяга косата си или да я скрие под шапката. Увивала я на прост кок и хората приемали този и? вид за нещо съвсем обичайно. За слугите и съседите тя винаги била «госпожица Мери Бет», докато се разхождала с широката си крачка, наклонила леко глава и помахвайки отпуснато на онези, които срещала.

По въпроса за любовниците и? - Таламаска не успява да открие почти нищо за тях. Знаем най-много за един млад братовчед Алин Мейфеър, и все пак дори за него не е сигурно, че е бил неин любовник. Той работел като секретар или шофьор, или и двете, от 1911 до 1913 година при нея, и често ходел за дълго в Европа. По онова време е около двайсетинагодишен и голям красавец. Говорел много добре френски, но не с Мери Бет, която предпочитала английския. През 1914 година между тях възникнал спор, но като че никой така и не разбрал защо. Тогава той заминал за Англия и се записал в армията по време на Първата световна война, а по-късно бил убит на бойното поле. Тялото му така и не било открито. Мери Бет уредила разкошно поклонение в негова памет в къщата на Първа улица.

Кели Мейфеър, друг братовчед, също работел за Мери Бет през 1913 и останал там до 1918 година. Той бил поразително красив, червенокос, със зелени очи (майка му била ирландка). Грижел се за конете на Мери Бет и за разлика от другите момчета, които тя наемала в конюшнята, наистина разбирал от тази работа. Предположението, че и? е бил любовник, се основава изцяло на факта, че винаги танцували заедно на семейни събирания и по-късно имали много шумни кавги, дочути от слугини, перачки и дори от коминочистачи.

Мери Бет прехвърлила огромна сума пари на Кели, за да може той да опита късмета си като писател. Той заминал за Гринидж Вилидж в Ню Йорк и поработил известно време в «Ню Йорк Таймс». И като че ли съвсем случайно умрял от измръзване в неотопляваната си квартира, докато бил мъртвопиян. Това била първата му зима в Ню Йорк и той може би не е осъзнавал опасностите. Но какъвто и да е случаят, Мери Бет била покрусена от смъртта му и поискала тялото му да бъде пренесено у дома и достойно погребано, въпреки че родителите на Кели били толкова отвратени от случилото се, че дори не присъствали на погребението. Тя накарала да напишат само три думи на надгробния камък: «Не се страхувай». Това може би е препратка към Шекспировото: «Не се страхувай от жегата на слънцето, нито от яростта на зимата». Но не знаем дали е така. Тя отказала да обясни това дори на погребалния агент и на майстора, който дялал камъка.

Нямаме сведения за другите «хубави момчета», за които толкова се е говорело. Разполагаме само с няколко описания, които показват, че наистина са били много красиви и някак «грубовати». Прислужничките и готвачите били много подозрителни към тях и ги избягвали. Повечето истории за тези млади мъже всъщност не поясняват дали наистина са били любовници на Мери Бет. Обобщени, те представляват горе-долу следното: «Едно от тези момчета, нали знаете, едно от хубавите момчета, които винаги се въртяха около нея, не ме питайте защо, та то седеше на кухненските стълби и не вършеше нищо, само си дялкаше. Когато го молехме да донесе коша с прането долу, изобщо не се помръдваше, но после го правеше, защото тя идваше в кухнята и то не смееше и гък да каже срещу нея. А тя му се усмихваше и казваше: «О, здравей, Бънджи».