Ан Райс - Полунощ

Нямаме свидетелства, че Мери Бет е срещала Даниъл през този ранен период. По това време тя вече активно се занимава с бизнес, но семейството имало много адвокати и посредници, а и никой никога не е съобщавал Даниъл да е гостувал в къщата на Първа улица. Вероятно се е срамувал от връзката си с Жулиен, защото е бил доста по-пуритански настроен към тези неща от останалите му любовници.

Той със сигурност е единственият сред интимните партньори на Жулиен, който е имал самостоятелна кариера.

Така или иначе Даниел срещнал Мери Бет Мейфеър в края на 1897 година в Сторивил, според версията на Ричард Леуелин, с която единствено разполагаме. Не знаем, дали се е влюбил веднага, както казва Леуелин, но знаем, че двамата започнали да се появяват заедно на множество обществени мероприятия.

По това време Мери Бет била на около двайсет и пет години и била изключително независима. Не било тайна, че малката Бел, детето на мистериозния шотландски лорд Мейфеър, не била съвсем наред с главата. Въпреки че била сладка и обичлива, Бел очевидно не можела да научи и съвсем простите неща и реагирала на всичко много емоционално, като четиригодишно дете, или поне така я описват по-късно братовчедите. Хората се срамували да използват думата «слабоумна».

Всички, разбира се, знаели, че Бел не е подходяща за наследница на завещанието, тъй като вероятно никога нямало да се омъжи. И братовчедите разисквали доста открито тази тема.

Още една трагедия в семейството била тема на многобройни разговори и това било поглъщането на къщата в Ривърбенд от реката.

Построена от Мари Клодет в началото на века, тя била изградена върху участък земя, вдаден в реката, и някъде около 1896 година станало ясно, че водата ще го залее. Опитали всичко, но нищо не помогнало. Зад имението трябвало да се направи дига, а по-късно и семейството да се изнесе оттам, защото лека-полека водата прииждала, докато една нощ самата къща потънала в блатото и за седмица изчезнала напълно, сякаш никога не я е имало.

Мери Бет и Жулиен безспорно приели това като трагедия. Из Ню Орлиънс много се говорело за инженерите, с които се консултирали в опит да предотвратят станалото. Не малка част от трагедията била самата Катерин, възрастната майка на Мери Бет, която не искала да се връща в Ню Орлиънс и къщата, построена от Дарси Монахан преди десетилетия.

Накрая Катерин била убедена да се премести в града и както по-рано отбелязахме, вече не успяла да се възстанови от шока, съвсем изгубила разсъдъка си и не спирала да броди из градината, да си говори с Дарси, както и да търси майка си, Маргьорит, и непрестанно да рови из чекмеджетата за неща, които смятала за загубени.

Мери Бет се отнасяла с търпение към нея, дори веднъж я чули да казва, за ужас на присъстващия лекар, че с радост прави всичко за майка си, но не намира състоянието и? за особено «интересно», така че би желала да и? дадат някакви лекарства, за да стане по-тиха.

Жулиен присъствал на този разговор и естествено намерил това за много смешно и изпаднал в един от своите смущаващи пристъпи на смях. Все пак видял шока на лекаря и му обяснил, че най-голямото достойнство на Мери Бет е, че тя винаги говори истината, без значение какви могат да бъдат последствията.

Ако наистина са давали на Катерин «някакво лекарство», ние не знаем за него. През 1898 година тя започва да броди из улиците и затова семейството наема една прислужница мулатка, която просто да я следва. Катерин умира в една от задните спални в къщата на Първа улица през 1905 г., в нощта на втори януари, ако трябва да бъдем точни. Доколкото знаем, никаква буря или друго необичайно явление не ознаменува смъртта и?. Според слугите последните си дни тя прекарва в кома, а Мери Бет и Жулиен били до леглото и?, когато издъхнала.

На 15 януари 1899 година Мери Бет се оженила за Даниъл Макинтайър с много тържествена венчавка в църквата «Свети Алфонс». Интересно е да се отбележи, че до това време семейството се черкувало в «Нотр Дам» (френската църква, част от тройния църковен комплекс), но за венчавката била избрана ирландска църква и оттогава те ходели на всички служби в «Свети Алфонс».

Даниъл като че бил приятел на американо-ирландските свещеници в енорията и давал много щедри дарения. Освен това имал и братовчедка, която се присъединила към ирландско-американския орден «Сестрите на милосърдието» и преподавала в местното училище.

С оглед на това изглежда логично да предположим, че преминаването към ирландската църква е било идея на Даниъл. Освен това можем да кажем, че Мери Бет е била почти безразлична по този въпрос, макар че често ходела на църква с децата и племенниците си. В какво е вярвала обаче, не знаем. Жулиен никога не ходел на църква, освен, разбира се, на сватбените церемонии, погребения и кръщенета. Той също като че ли предпочитал «Свети Алфонс» пред френската «Нотр Дам».