Ан Райс - Полунощ

- Не ми харесва тази музика - рекох. - Защо я свирят?

- Защото ги прави щастливи. Плантаторите тук не се замислят особено какво би направило робите им щастливи. Ако се замисляха, щяха да получават повече. Но май пак се връщаме на въпроса за наблюденията. Ела сега, очакват те големи удоволствия.

- Удоволствия ли? Но аз не искам удоволствия. - Езикът ми отново бе надебелял, главата ми се въртеше, а и никак не можех да свикна с тази музика.

- Какво говориш, как така не искаш удоволствия? - изсмя се тя. - Кой не иска удоволствия?

Бяхме стигнали до малката постройка и на лунната светлина видях, че това е къщичка с обичайния заострен покрив, но построена на самия край на скалите. Наистина, от предната и? част струеше светлина. Ние обаче влязохме отзад, през някаква тежка врата с резе, което Шарлот освободи от външната страна.

Още се смееше на думите ми, когато аз я спрях.

- Какво е това, затвор?

- Ти си в затвор, в затвора на тялото си - каза тя и ме бутна през вратата.

Аз се дръпнах и понечих да изляза, но вратата се затвори и бе залостена от някой друг отвън, защото чух как резето пада на мястото си. Започнах да се озъртам с гняв и объркване.

Видях разкошен апартамент - с огромно легло с четири подпори, застлано като за краля на Англия - с муселин и кадифе. Бе оградено с мрежа против комари, каквито се използваха тук, и от всичките му страни горяха свещи. Килими покриваха дъсчения под и наистина фасадните прозорци бяха изцяло отворени, без капаци. Скоро разбрах защо - след като направих десетина крачки напред, излязох на балюстрада, а отвъд нямаше нищо - тя надвисваше над огромния плаж и развълнуваното море.

- Не искам да прекарвам нощта тук - казах аз на Шарлот - и ако не ми дадеш карета, ще ходя пеша до Порт-о-Пренс.

- Я ми обясни, как така не искаш удоволствия - каза тя тихо и ме задърпа за палтото. - Със сигурност ти е горещо в тези жалки дрехи. Наистина ли всички холандци се обличат така?

- Спри барабаните, моля те - казах аз. - Не мога да ги понасям. - Защото музиката като че проникваше през стените на къщата. Сега в нея имаше някаква мелодия и това донякъде бе успокоително, но все пак продължаваше да се забива като заострени куки в мен и да ме увлича така, че в ума си аз танцувах против волята си.

Някак се озовах до леглото. Шарлот сваляше ризата ми. На масата имаше сребърна табла с бутилки вино и фини чаши. Шарлот наля пълна чаша бордо, донесе ми я и я сложи в ръката ми. Аз понечих да я хвърля на пода, но тя я взе, погледна ме в очите и каза:

- Пийни мъничко, Петир, колкото да можеш да заспиш. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.

- Лъжеш ме - отвърнах аз. В същия миг почувствах ръце по себе си, някакви поли докоснаха краката ми. Две великолепни мулатки бяха влезли незнайно как в стаята. Бяха изключително красиви, сластни в изгладените си поли и богати блузи. Движеха се с лекота през мъглата, която сега забулваше сетивата ми. Бухнаха възглавниците и оправиха леглото, а после ми свалиха ботушите и панталоните.

Бяха същински индийски принцеси - с тъмните си очи, тъмни мигли, с мургавите си ръце и невинни усмивки.

- Шарлот, няма да търпя това - казах аз, но все пак отпих от виното, което тя поднесе към устата ми. Всичко отново потъна в мъгла. - О, Шарлот, защо го правиш?

- Със сигурност ще искаш да изследваш удоволствието - прошепна тя и ме погали по косата по много смущаващ начин. - Напълно сериозна съм. Чуй ме. Трябва да експериментираш с удоволствието, за да си сигурен, че наистина не се интересуваш от него.

- Наистина не ме интересува. Искам да си вървя.

- Не, Петир. Не сега - каза тя, сякаш увещаваше дете.

Коленичи пред мен и вдигна поглед. Роклята пристягаше голите и? гърди така плътно, че ми се прииска да ги освободя.

- Пийни още малко, Петир.

Затворих очи и отново ми се зави свят. Музиката на барабаните и рога сега бе по-бавна и дори мелодична. Напомняше на мадригал, но беше много по-първична. Нечии устни докоснаха страните и устата ми и аз отворих с ужас очи. Мулатките бяха голи и ми се предлагаха, това бе несъмнено.

Шарлот се бе отдалечила малко, опряла ръка на масата. Изглеждаше като картина, неподвижна като статуя на фона на мътно синьото небе, пламъците на свещите се полюшваха от вятъра, музиката отново бе силна и аз усетих, че се взирам в двете голи жени, в огромните им гърди и тъмните им къдрави коси.

Тогава ми хрумна, че в тази жега нямам нищо против да бъда чисто гол, което не ми се бе случвало никога. Струваше ми се приятно да съм гол и жените да са голи. Започнах да оглеждам най-интимните им места и си мислех, че се различават от останалите жени, но едновременно с това са същите като тях.