Ан Райс - Полунощ

Обърнах се към Шарлот и видях, че е разпуснала косата си и ме гледа със студени, красиви очи. Като че беше посмъкнала роклята си на раменете, защото сега те бяха по-открити. Беше просто ужасно един баща да се взира в дъщеря си така, както аз се взирах в нея.

- О, мислиш си, че знаеш много - каза тя, очевидно имаше предвид разговора ни, който аз в объркването си съвсем бях забравил. - Но ти си като свещеник, както каза майка ми. Знаеш само правила и идеи. Кой ти е казал, че призраците са зли?

- Не си ме разбрала. Не казах, че са зли, а че са опасни. Злонамерени са към хората и е невъзможно да бъдат контролирани. Не съм казал, че са адски създания, защото просто не знам дали е така.

Езикът ми бе някак надебелял и все пак продължих. Обясних и?, че единствено Католическата църква смята всичко «непознато» за демонично и че между Католическата църква и Таламаска има голяма разлика. И точно на базата на тази голяма отлика е основан нашият орден преди много години.

Отново видях, че момчетата танцуват. Въртяха се из стаята, скачаха, появяваха се и се скриваха от поглед. Примигнах, за да прочистя главата си.

- И какво те кара да мислиш, че не познавам добре този дух - каза тя, - че не мога да го контролирам? Наистина ли смяташ, че майка ми не е можела да го контролира? Наистина ли не виждаш какъв прогрес има от Сузан през Дебора до мен?

- Да, да, виждам. Виждам. Видях стареца - започнах аз, но изгубих мисълта си. Не можех да формулирам мислите си. Споменът за стареца ме объркваше. Исках още вино, но реших, че не бива да пия повече.

Тя побърза да ми вземе чашата и слава богу.

- Майка ми не знаеше дали Лашър може да бъде изпратен в друг човек, макар че всеки свещеник ще ти каже, че демоните могат да обладават човешко тяло. И все пак нямат полза от това.

- Как така нямат полза?

- Накрая ще трябва да го напуснат. Не могат да станат истински човек, колкото и да го желаят. О, ако Лашър можеше да се превърне в стареца…

Това ме ужаси. Тя се усмихна на страха ми, накара ме да седна до нея и попита:

- И в какво все пак искаш да ме убедиш?

- Трябва да се откажеш от това същество, да се махнеш от него, да не отдаваш живота си на неговите сили, защото то е загадъчно създание и ти не си длъжна да го учиш повече. То сигурно не е знаело, че може да се всели в човек, преди да го научиш на това, нали така?

Тя замълча. Не искаше да отговаря.

- О, значи го учиш да бъде по-добър демон заради собствените ти цели? Е, ако Сузан е можела да прочете онази демонология, със сигурност щеше да знае, че може да праща демона в телата на хората. Дебора също щеше да го знае, ако беше прочела достатъчно. Но явно на теб се е паднало да обучиш това създание, да продължиш делото на онзи съдия на вещици отпреди три поколения! И колко още ще учиш това същество, способно да се вселява в хората, да завихря бури и да се появява в образа на красив мъж насред полето?

- Какво искаш да кажеш? Какъв мъж? - попита тя. Казах и? какво съм видял край Донелайт - прозирна фигура насред древните камъни. Чак сега събудих интереса и?.

- Ти си го видял? - попита тя невярващо.

- Да, видях го и знам, че и майка ти го видя.

Тогава тя прошепна:

- Той никога не ми се е явявал така. Но тук има някаква грешка, защото Сузан го е мислила за черен човек, за Дявола.

- Не, във външния му вид няма нищо чудовищно, той се появява в образа на много красив мъж.

Тук тя се изсмя дяволито, очите и? блеснаха от внезапна жизненост.

- Значи тя си е представяла Дявола като красив и затова Лашър се е явил така. Разбираш ли, всичко у него се заражда в нас.

- Вероятно, вероятно. - Погледнах празната си чаша. Бях жаден, обаче не исках да пия повече. - Но може и да не е така.

- Да, и това прави нещата много интересни - продължи тя. - Нима не си разбрал, че то не може да мисли само? Успяло е да събере мислите си по заповед на Сузан. Дебора го е научила да се концентрира и да създава бури, а аз го накарах да се всели в стареца. То просто обожава всички тези номера, взира се през очите му в нас, сякаш е истински човек, и се забавлява. Не разбираш ли, аз обичам това същество, защото то се променя, развива се.

- Опасно е! - прошепнах аз. - Това същество е лъжец.

- Не, това е невъзможно. Благодаря за предупрежденията, но те са толкова безполезни, че са направо смешни. - Тя взе бутилката и напълни чашата ми.

Аз не я поех.

- Шарлот, умолявам те…

- Петир - каза тя, - нека говорим направо, защото го заслужаваш. В живота си ние жадуваме много неща, борим се с всякакви препятствия. За Сузан препятствието е било собственото и? съзнание, пълното и? невежество. За Дебора - това, че е била отгледана като селско момиче, облечено в дрипи. Дори в замъка си тя си остана същото изплашено селско девойче, което смяташе, че Лашър е единствената причина за нейното богатство. Е, аз не съм селска знахарка, нито пък изплашено дете - аз съм жена, родена за богатство. Обучението ми започна още откакто се помня, имах всичко, което пожелая. И сега, когато съм на двайсет и две и вече съм майка, а скоро ще стана вдовица, аз управлявам това място. Управлявах го още преди майка ми да ми предаде тайните си и този неин великолепен познайник, Лашър. Аз възнамерявам да обучавам това същество, да извличам полза от него, да му позволя да увеличи значителната ми сила. Сигурно вече разбираш това, Петир ван Абел, защото ние си приличаме и за това си има причина. Ти си силен като мен. Разбери, че аз обичам този дух, обичам го, чу ли ме? Защото този дух стана моята воля!