Ан Райс - Полунощ

Шарлот говореше за времето, за делата в плантацията и как нейният съпруг трябва да излезе с нея утре да огледат посевите, както и че младата робиня, която купили миналата зима, вече се справяла много добре с шиенето и прочее. Разговорът се водеше на френски и младият съпруг се включваше в него с въодушевление, като от време на време ми задаваше по някой любезен въпрос за това как е минало пътуването ми и дали ми харесва Порт-о-Пренс. Пита ме и колко време ще остана с тях и прочее любезни забележки относно гостоприемството в тази земя. Отвори дума и за това колко добре се развива плантацията Мей Феър, както и че възнамерявали да купят съседната веднага щом собственикът и?, някакъв пияница картоиграч, се реши да продава.

Пияните братя бяха единствените склонни към спорове и на няколко пъти пускаха саркастични забележки. Според най-младия, Пиер, който не бе надарен с хубавата външност на болния си брат, те имали достатъчно земя и не се нуждаели от съседната плантация. Отбеляза и че Шарлот знае повече за работата в плантацията, отколкото се полага на една жена.

Това бе посрещнато с подхилкване от гръмогласния отвратителен Андре, който разля храна по целия си дантелен нагръдник, ядеше с пълна уста и оставяше мазни петна по чашата, когато отпиваше. Той искаше да продадат цялата земя след смъртта на баща им и да се върне във Франция.

- Не говори за смъртта му - обяви хромият Антоан, а другите двама се изхилиха.

- Как е той днес? - попита докторът и се оригна. - Направо ме е страх да попитам.

- А какво очаквате? - попита една от братовчедките, която навремето явно е била хубава и все още имаше приятна външност. - Ще се учудя, ако е казал и една дума.

- И защо да не е казал? - попита Антоан. - Разумът му си е все така бистър.

- Да, той управлява с твърда ръка - обади се и Шарлот.

Това предизвика голям вербален смут - всички говореха едновременно и една от хилавите старици настоя да и? обяснят какво става.

Накрая другата, същинска кикимора, която досега бе кълвала от чинията си със съсредоточеността на заето насекомо, внезапно вдигна глава и изкрещя на пияните братя:

- Никой от вас не може да управлява тази плантация.

Двамата отговориха на това с истеричен смях, но двете по-млади дами приеха думите и? съвсем сериозно, погледите им спряха със страх на Шарлот, а после се плъзнаха с нежност към почти парализирания и? и безполезен съпруг, чиито ръце лежаха като мъртви птици от двете страни на чинията.

И тогава старицата, вероятно доволна от ефекта от думите си, изстреля още едно обявление:

- Шарлот командва тук!

Това предизвика още по-плашливи погледи у жените и още смях и кикот от пияните братя, както и обаятелна усмивка от Антоан.

След малко обаче нещастният мъж изведнъж стана някак превъзбуден - направо започна да се тресе, но Шарлот започна да му говори успокоително. После отново бях попитан как е протекло пътуването ми, за живота в Амстердам и за положението в Европа, което било много важно за производството на кафе и индиго. Накрая Антоан ми каза, че сигурно ще се отегча от живота в плантациите, защото тук никой не прави нищо друго, освен да яде, да пие, да търси удоволствия и прочее, но Шарлот го прекъсна нежно и нареди на Реджиналд да доведе стареца от стаята му.

- Той цял ден говори с мен - каза тя тихо и огледа триумфиращо присъстващите.

- Наистина? Какво чудо! - обяви пияният Андре, който сега ядеше съвсем просташки, без нож или вилица.

Старият лекар се втренчи с присвити очи в Шарлот и сякаш напълно забрави за храната, която се стичаше по яката му, и за виното, което се разливаше от чашата в нестабилната му ръка. Имаше голяма вероятност да я изтърве и младият роб зад него го загледа с тревога.

- Какво искате да кажете? - попита лекарят. - Когато последно го видях, той беше в ступор.

- Състоянието му се променя всеки час - каза една от братовчедките.

- Никога няма да умре! - изрева едната старица, която отново бе започнала да кълве от чинията си.

И тогава в стаята влезе Реджиналд - държеше висок, сивокос и доста измършавял мъж. Едната ръка на стареца бе преметната през рамото на роба, главата му висеше, но ясните му очи огледаха всички на масата.

Настаниха го на стола в другия край. Беше жив скелет и тъй като не можеше да стои изправен, го привързаха с копринени ленти за облегалката. След това Реджиналд, който явно бе станал много изкусен във всичко това, побутна брадичката му, защото той не можеше сам да вдигне глава.