Ан Райс - Полунощ

Влязохме в голям просторен вестибюл, макар, разбира се, никак да не приличаше на тези във френските замъци. Имаше прекрасни гипсови орнаменти и великолепен полилей, който сияеше от восъчните си свещи. Една врата в дъното водеше към задната веранда, отвъд която едва различавах подножието на скалите. А там от клоните на дърветата висяха фенери, като тези в градината. Много бавно осъзнах, че рева, който чувах, всъщност е шумът на морето.

Влязохме в трапезарията, откъдето се откриваше дори още по-великолепен изглед към скалите и черната вода отвъд тях. Тази стая се простираше по цялата ширина на къщата. По морската повърхност все още играеха последни отблясъци. Шумът на морето изпълваше стаята. Ветрецът беше влажен и топъл.

Трапезарията беше великолепна, европейският разкош се съчетаваше перфектно с колониалната простота. Масата бе покрита с покривка от най-фин лен, а върху нея бяха наредени тежки и елегантни съдове.

В цяла Европа не съм виждал по-прекрасно сребро; канделабрите бяха тежки и богато украсени. На всяко място имаше обточена с дантела салфетка, а столовете бяха тапицирани с много фино кадифе, обкичено с пискюли. На една панта над масата висеше огромен дървен вентилатор, който се задвижваше с въже, прокарано през куки по тавана и надолу по стената. Краят му беше в ръцете на едно малко африканче, застанало в дъното на стаята.

Благодарение на вентилатора и отворените към верандата врати стаята беше хладна и изпълнена със сладък аромат. Беше изключително приятно, въпреки че пламъчетата на свещите с мъка се бореха за живота си.

Веднага щом заех мястото си вляво от челото на масата, в стаята влязоха много слуги с изящни европейски дрехи от коприна и дантела и започнаха да отрупват масата с блюда. В същото време се появи и младият съпруг, за когото бях чувал толкова много.

Беше изправен и провлачваше крака по пода, но цялата му тежест всъщност се поддържаше от един огромен мускулест чернокож, който бе увил ръка около кръста му. Ръцете на Антоан изглеждаха също тъй немощни, колкото и краката му, китките му бяха подвити, а пръстите висяха безжизнено. И все пак беше красив.

Преди болестта му да напредне, сигурно е бил забележителна фигура във Версай, където и бе спечелил съпругата си. В тези добре скроени царствени дрехи и с отрупаните с пръстени ръце, с великолепната парижка перука на главата, той наистина изглеждаше доста добре. Очите му бяха сиви, с пронизващ поглед, устата му - много широка и тясна, а брадичката издаваше сила на духа.

Настани се на стола си и започна с мъка да се намества по-удобно. Когато не успя, огромният слуга го премести, нагласи стола му, а после застана зад гърба на господаря си.

Шарлот също бе седнала на мястото си, но не в края на масата, а вдясно от съпруга си, точно срещу мен, така че да може да го храни. Дойдоха и още двама мъже - братята на Антоан, Пиер и Андре. Бяха замаяни от пиене и бълваха безброй пиянски шегички. Появиха се и четири дами с прекрасни рокли. Две от тях бяха по-млади, а другите две вече старици - вероятно братовчедки, които живееха в тази къща. Старите мълчаха през повечето време, само понякога изгракваха по някой глупав въпрос, защото не дочуваха. Другите две също не бяха в първа младост, но проявяваха остроумие и добро възпитание.

Точно преди да ни бъде сервирано, се появи и един лекар. Тъкмо се връщал от съседната плантация. Беше доста стар и явно доста привързан към алкохола, облечен в черно като мен. Веднага го поканиха да се присъедини към компанията и той седна на масата и започна да пие вино на големи глътки.

Зад всеки от нас имаше по един роб, който се пресягаше, сервираше от блюдата и пълнеше чашите дори след отливането само на една глътка.

Младият съпруг се впусна в много приятен разговор с мен и веднага ми стана ясно, че умът му изобщо не е засегнат от болестта, както и че още има апетит към добрата храна, поднасяна му от Шарлот и Реджиналд. Шарлот го хранеше с лъжицата, а Реджиналд чупеше хляба му. Наистина този мъж имаше желание за живот - личеше си по всичко.

Той отбеляза, че виното е чудесно, и докато разговаряше с цялата компания, изяде две чинии супа.

Храната бе великолепно подправена и просто прекрасна, супата беше от задушени морски дарове с доста пипер, а месата бяха гарнирани с пържени сладки картофи и пържени банани, както и с много ориз, фасул и други вкуснотии.

През цялото време всички разговаряха много оживено, с изключение на двете старици, които обаче също изглеждаха развеселени и доволни.