Ан Райс - Полунощ

- Но той уби майка ти, красива дъще - казах аз и после и? припомних отново всичко познато за коварствата на тези същества от приказките и легендите, и поуката, че те не могат да бъдат напълно разбрани от човешкия разум, нито да бъдат управлявани от него.

- Моята майка знаеше много добре какви сте - каза тя тъжно и поклати глава. Предложи ми още вино, но аз отказах. - Вие в Таламаска не сте по-добри от католиците и калвинистите.

- Не, ние сме съвсем различни. Ние извличаме познанията си от наблюденията и опита! Ние сме хора на новото време, ние сме като хирурзите, лекарите и философите, не сме духовници!

- И какво от това? - изсмя се тя.

- Духовниците търсят откровения в Писанието. Когато ти разказвах за старите приказки за демони, исках да привлека вниманието ти към дестилираното знание. И нямах предвид демонологиите, защото те са отрова. Трябва да се чете само стойностното и да се отхвърли останалото.

Не получих отговор.

- Дъще моя, казваш, че си образована, тогава виж баща ми - хирург в Лайденския университет, човек, който отиде в Падуа да се учи, а после и в Англия, за да слуша лекциите на Уилям Харви17. Научил е и френски, за да можа да чете писанията на Паре18. Все велики лекари, които са оборили схващанията на Аристотел и Гален. Те са се учили от дисекциите на трупове, както и от дисекции на живи животни! Те са се учили от наблюдението! Това е и нашият метод. Искам да наблюдаваш това нещо, да наблюдаваш какво върши! И твърдя, че то погуби Дебора. То е погубило и Сузан.

Мълчание.

- О, но ти ме подтикваш да го изуча по-добре. Да подходя към него, както би подходил лекар. И тогава ще се свърши с тия заклинания и тем подобни.

- Точно затова съм тук - въздъхнах аз.

- Не, ти дойде тук не само за това - каза тя и ми отправи най-очарователната и дяволита усмивка. - Ела сега, нека бъдем приятели. Пийни с мен.

- Мисля, че трябва да си лягам.

Тя се изсмя.

- Аз също. Но по-късно.

И отново бутна чашата към мен. Аз я поех и отпих от любезност. Отново усетих онова странно опиянение.

- Не, не искам повече - рекох.

- Но това е най-хубавото ми бордо, трябва да го изпиеш. - Подаде ми чашата.

- Добре, добре - казах аз и я изпих.

О, Стефан, нима тогава не знаех какво ще се случи? Нима даже в същия този момент, над ръба на чашата, не се взирах в сочната и? малка уста и в прекрасните и? малки ръце?

- О, сладка, красива Шарлот - казах и? аз. - Само ако знаеш колко те обичам. Ние говорихме за любов, но аз не ти казах…

- Зная, зная - прошепна ми тя нежно. - Не се тревожи, Петир, зная. - Стана и ме хвана за ръката.

Светлините долу като че танцуваха из дърветата, танцуваха като светулки. Самите дървета изглеждаха почти живи и сякаш ни наблюдаваха. Нощното небе се издигаше все по-високо, а озарените от луната облаци покриваха звездите.

- Ела, мили мой - каза тя и ме повлече надолу по стълбите.

Защото, Стефан, в този момент краката ми бяха съвсем омекнали от виното.

Като че в същия миг започна някаква тиха музика, ако мога да я нарека така, защото всъщност тя се изпълняваше изцяло от африкански барабани и от зловещ, печален рог. В един момент това ми харесваше, в следващия обаче - не.

- Остави ме, Шарлот - казах и?, защото тя ме дърпаше към скалите. - Трябва да си легна.

- Да, разбира се.

- И защо ме водиш при скалите, скъпа моя? Искаш да ме бутнеш в морето?

Тя се изсмя.

- Твърде хубав си, въпреки цялата ти скованост и холандските ти маниери! - Затанцува пред мен, косата и? се развяваше на вятъра - гъвкава фигура на фона на тъмното проблясващо море.

О, каква красота. Бе по-красива дори от моята Дебора. Аз сведох поглед и видях, че стискам чашата в лявата си ръка. Много странно, защото тя я пълнеше отново, а аз бях толкова жаден, че я изпих.

Шарлот пак ме хвана за ръка и ми посочи някаква стръмна пътечка надолу, която минаваше опасно близо до ръба. Но в края и? видях някакъв покрив, светлина и нещо като варосана стена.

- Нима мислиш, че съм неблагодарна за това, което ми каза? - прошепна тя в ухото ми. - Благодарна съм. Трябва да поговорим още за твоя баща, лекаря, както и за останалите мъже, които спомена.

- Мога да ти разкажа много неща, но не и ако възнамеряваш да ги използваш за зли цели. - Огледах се и се препънах, опитвах се да видя робите, които биеха барабаните и надуваха рога, със сигурност бяха близо. Музиката като че отекваше в скалите и в дънерите на дърветата.

- О, значи вярваш в злото! - изсмя се тя. - Ти си човек на ангелите и дяволите и сам предпочиташ да бъдеш ангел, като архангел Михаил, който изгонил дяволите в ада. - Прихвана ме, за да не падна, гърдите и? се притиснаха в мен, меката и? буза докосна рамото ми.