Ан Райс - Полунощ

Тази плантация е направила богати трима собственици за краткото време, през което французите са били тук, ангажирани в безконечните битки с испанците, които населяват югоизточната част от острова. Двама от тези собственици са заминали за Париж със спечеленото богатство, а третият умрял от треска. Сега тя е собственост на семейство Фонтене, Антоан-баща и Антоан-син, но всички тук знаят, че Шарлот я управлява. Навсякъде тя е известна като Мадам Шарлот и всеки търговец в града и? оказва почести, а местните чиновници я молят за услуги и пари, които тя, изглежда, има в неизмерими количества.

Казват, че е поела управлението на плантацията до най-малките подробности. Помага и? нейният надзирател Стефан. Тук няма по-презрени хора от надзирателите. Казват и че тя знае имената на всичките си роби. Не пестяла пари за прехраната им и те и? отвръщали с изключителна лоялност. Дори се грижела и за жилищата им, играела с децата им и се опитвала да надзърне в душите на провинилите се, преди да бъдат наказани. Справедливостта, която въздава на предателите, е легендарна, защото в тези плантации властта е неограничена. Собствениците могат да бият с камшик робите до смърт, ако пожелаят.

Колкото до домашната и? свита, всички в нея са добре охранени, красиво облечени, привилегировани и дори дръзки, по думите на местните търговци. За самата Шарлот се грижат пет прислужници, а в кухнята работят шестдесет души. Прочутият Реджиналд придружава господаря си навсякъде, ако Антоан въобще излиза. И тъй като имат много свободно време, тези роби често се появяват в Порт-о-Пренс с доста злато в кесиите и всички дюкяни отварят широко вратите си за тях.

Шарлот е тази, която никога не можеш да видиш извън огромното имение, което между другото се нарича Мей Феър16, и това име винаги се изписва на английски и никога на френски.

Дамата е организирала два разкошни приема, откакто е пристигнала, по време на които нейният съпруг седял на кресло с изглед към подиума. Дори старецът присъствал, въпреки че вече е съвсем слаб. Местните благородници, които се интересуват само от развлечения, защото тук и без това няма какво друго да се прави, възхваляват Шарлот заради тези два приема и очакват други, като са сигурни, че тя няма да ги разочарова.

На тези балове свирят нейните собствени негри музиканти, виното се лее без мяра, сервират се екзотични местни ястия, както и превъзходно приготвен дивеч и месо. Самата Шарлот танцува с всеки кавалер на бала, освен, разбира се, със своя съпруг, който гледал на всичко това с одобрение. Тя лично надигала чашата вино към устните му.

Доколкото успях да разбера, тази дама е наричана вещица единствено от слугите си, и то с възхищение и респект заради лечителските и? дарби, с които вече се е прочула, но позволи ми да отбележа отново - никой тук не знае за случилото се във Франция. Името Монклеве не се изрича от никого. Всички знаят, че семейството е дошло от Мартиника.

Говорят още и че Шарлот има голямо желание да се обедини с останалите плантатори за създаването на захарна рафинерия, за да могат да реализират още по-големи печалби от добивите си. Казват и че възнамеряват да изтикат холандските кораби от Карибско море, тъй като явно ние все още сме най-проспериращите тук и французите и испанците ни завиждат. Но без съмнение ти знаеш повече от мен по този въпрос. Наистина видях много холандски кораби на пристанището и съм сигурен, че завръщането ми в Амстердам ще е лесна работа, щом изпълня задачата си тук. Като «холандски търговец», всички тук се отнасят към мен с огромна любезност.

Днес следобед, когато се изморих да обикалям из града, се върнах в стаята си, където двама слуги чакаха да ме съблекат и изкъпят, ако пожелая. Писах на дамата, че бих желал да я посетя, че имам извънредно важно съобщение за нея от много скъп на сърцето и? човек, вероятно по-скъп от всеки друг. И че този човек ми е доверил истинското и? местонахождение в нощта, преди да умре. Написах, че идвам лично, тъй като съобщението е твърде важно, за да бъде запечатано в писмо, подписано с моето пълно име.

Още преди да започна да описвам това в дневника си, дойде отговор. Трябва да отида в Мей Феър още тази вечер. На входа на странноприемницата точно преди мръкнало ще ме чака карета. Трябва да събера всичко нужно, за да остана там една-две нощи, ако пожелая. Това и възнамерявам да направя.

Стефан, толкова съм развълнуван, но изобщо не ме е страх, тъй като отивам да видя собствената си дъщеря. Но как да и? кажа това - и дали изобщо да и? го казвам. Ето това ме тревожи.