Ан Райс - Полунощ

Това е наистина преинтересна история. Отдавна знаем, че «вещерството» е огромна измислица, дело на съдии, свещеници, философи и прочее «учени мъже». Знаем и че с помощта на печатната преса те разпространяват тези фантасмагории из цяла Европа, чак до шотландските планини и вероятно дори в Новия свят.

Отдавна знаем и че селяните в по-западналите райони смятат лечителките и акушерките за вещици, а откъслечните стари вярвания и суеверия сега са преплетени във фантазиите за козекраки дяволи, светотатства и абсурдни сборища.

Но какъв по-ясен пример за това как фантазиите на тези хора са превърнали във вещица простодушната Сузан Мейфеър, която под водачеството на демонологиите, е сторила онова, което милиони други не могат - да призове истински дух, и то такъв с неимоверна сила, дявол, наследен от нейната умна и озлобена дъщеря Дебора. Тя е продължила да практикува черната магия, за да усъвършенства влиянието си над това същество, и сега го предава, заедно със суеверните си съмнения, на своята дъщеря в Новия свят.

На всички ни се иска да сме били с теб в Монклеве, да видим с очите си огромната сила на този дух и поражението върху враговете на тази дама. Със сигурност ако някой от нас бе до теб, щеше да те възпре от престъпление и да остави многоуважавания отец Ловие да срещне съдбата си и без твоя помощ.

Искам да кажа още и че всички ние разбираме желанието ти да последваш този демон и неговата вещица до Сан Доминго. Какво не бих дал да поговоря с тази Шарлот, да я питам какво е научила от майка си и какво възнамерява да прави.

Но, Петир, ти сам описа силата на този демон. Съвсем точно предаде странните думи на графиня Дебора Мейфеър дьо Монклеве. Трябва да знаеш, че това създание ще се опита да ти попречи да застанеш между него и Шарлот и че е в състояние да причини смъртта ти, както в случая с покойния граф Дьо Монклеве.

Абсолютно си прав в заключението си, че това същество е много по-умно от повечето демони, дори ако съдим само от това, което е казало на вещицата, а не по делата му.

За нас тази история е ужасно трагична. Но ти трябва да си дойдеш у дома, да пишеш на дъщерята на Дебора в безопасността на Амстердам и да оставиш холандските кораби да отнесат писмата ти отвъд морето.

Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, докато се приготвяш за пътуването към дома, че съвсем наскоро чухме, че вестта за смъртта на отец Ловие е стигнала до френския двор.

Няма да те изненада новината за бурята, връхлетяла Монклеве в деня на екзекуцията на Дебора дьо Монклеве. Но това, че била пратена от Господ, за да покаже недоволството му от все по-ширещото се вещерство из Франция, както и гневът му към непокаялата се грешница, която не признала злодеянията си дори при мъченията, със сигурност ще е ново за теб.

Вярвам, че особено трогателно ще ти се стори съобщението, че отец Ловие е умрял, докато се е опитвал да предпази гражданите от летящите отломки. Казват, че мъртвите са около петнайсетина и че смелите жители на Монклеве все пак изгорили вещицата в близост до храма, по Божия повеля, и поуката от всичко това била, че Нашият Господ Исус Христос иска да види още разобличени и изгорени вещици. Амин.

Чудя се колко скоро ще видим тази история на брошурка с подобаващите илюстрации и порой от лъжи? Без съмнение печатарските преси, които винаги подхранват пламъците в кладите на вещиците, вече работят здравата.

А къде ли може да е онзи съдия на вещици, който е прекарал една топла нощ до огъня с акушерката от Донелайт и и? е показал мрачните рисунки в своята демонология? Дали вече е мъртъв и гори в ада? Никога няма да узнаем.

Петир, не губи време да ни пишеш. Просто си ела. Знай, че те обичаме и че не те осъждаме за стореното, нито за онова, което тепърва може да направиш. Казахме каквото смятахме за нужно!

Твой верен на Таламаска: Стефан Франк Амстердам.»

«Скъпи Стефан,

Пиша ти набързо, защото вече съм на борда на френския кораб «Сент Елен», пътуващ за Новия свят, и едно момче чака да вземе писмото, за да го пусне веднага.

Още преди писмото ти да пристигне, аз си набавих от нашите агенти всичко необходимо за това пътуване и си купих необходимите дрехи и лекарства.

Отивам при Шарлот и не мога да сторя нищо друго. Зная, че това няма да те изненада. Моля те, кажи на Александър, че съм сигурен, че и той би постъпил така на мое място.

Но, Стефан, ти ме съдиш строго, като казваш, че съм бил в плен на злото на този демон. Наистина, наруших правилата на ордена ни, но само заради Дебора Мейфеър, както тази от миналото, така и тази от настоящето. Демонът никога не е бил част от моята любов към нея и когато блъснах инквизитора, аз самият исках да го направя.