Ан Райс - Полунощ

Никой тук все още не бе чул за случилото се и аз потеглих рано на другата сутрин на юг, към Марсилия.

Последните две нощи лежах в просъница и мислех за всичко, на което бях станал свидетел. Ридаех за Дебора, докато очите ми не пресъхнаха. Мислех за престъплението си и знаех, че не изпитвам никаква вина, дори съм убеден, че бих го сторил отново.

През целия си живот в Таламаска не бях вдигал ръка на човешко същество. Призовавах към разум, опитвах се да убеждавам, заговорничех и дори лъжех, но винаги се стремях да защитавам хората от силите на мрака и да служа на доброто. Но в Монклеве гневът ми бе неимоверен, както и чувството ми за справедливост и жаждата за отмъщение. Радвам се, че блъснах това изчадие от покрива на църквата, ако това тихо удовлетворение може да се нарече радост.

И все пак извърших убийство, Стефан. Ти разполагаш с признанията ми. Не очаквам нищо, освен осъждане от твоя страна и от страна на ордена, защото кога наши членове са стигали до убийство и са решавали да се саморазправят с инквизиторите, като ги блъскат от покривите на църквите?

В своя защита мога да кажа само, че престъплението бе извършено в състояние на страст и безразсъдство. Но не съжалявам за него. И ти сам ще го разбереш в мига, в който ме видиш. Не възнамерявам да те лъжа, за да омаловажавам греха си.

Но сега мислите ми не са заети с това убийство, а с моята Дебора и духа Лашър, и всичко, което видях с очите си в Монклеве. Мисля и за Шарлот Фонтене, дъщерята на Дебора, която бе заминала, но не за Мартиника, както мислят враговете и?, а за Порт-о-Пренс в Сан Доминго. Вероятно единствен аз зная това.

Стефан, не мога да не довърша задачата си. Не мога да оставя писалката, да падна на колене и да кажа, че съм убил един свещеник, и да се откажа от света и от работата си. Затова аз, убиецът, ще продължа, сякаш никога не съм извършвал престъпление, нито тази изповед.

Сега трябва да отида при злочестата Шарлот - без значение колко дълго ще е това пътуване - и да говоря с нея от цялото си сърце, да и? разкажа какво видях и всичко, което знам.

А това може да се окаже сложна задача, защото сега няма да призовавам към разум, нито ще прибягвам към сантиментални молби, както в младостта си се обръщах към Дебора. Сега всичко трябва да бъде аргументирано, трябва да убедя тази жена да ми позволи да изследвам с нея невидимото същество, тази рожба на хаоса, способно да причини повече разрушения от всеки демон или дух, за които някога съм чувал.

Защото, Стефан, то е ужасяващо и всяка вещица, която се опита да го командва, накрая ще изгуби контрол над него, в това изобщо не се съмнявам. Но какво ли цели самото то?

Доколкото разбирам, е повалило съпруга на Дебора заради онова, което е знаело за него. Но защо не е казало на вещицата? И какво означаваха думите на Дебора, че то се учи. Тя го повтори два пъти - първият път преди години в Амстердам, а втория - часове преди трагичните събития.

Възнамерявам да разкрия природата му. Дали беше искало да и? спести болката, като бе повалило съпруга и?, но без да и? каже защо, въпреки че е трябвало да признае, когато го е попитала. Или просто е искало да избърза и да стори за нея онова, за което тя сигурно е щяла да го помоли, и така да се покаже като добър и досетлив дух.

Какъвто и да е отговорът, това е най-необикновеният и интересен дух, наистина. И помисли само каква е силата му, Стефан, защото аз ни най-малко не преувеличих онова, което сполетя хората от Монклеве. Скоро ще го чуеш и сам, защото то е твърде ужасяващо, за да не се понесе мълва.

Сега, през тези дълги часове на мъка и физическа болка, аз лежа тук и се опитвам да си спомня всичко, което съм чел за духовете и демоните като този.

Спомних си писанията на мъдреците, както и техните предупреждения, случките и поученията, описани от църковни служители. Без значение какви глупаци са в някои отношения, те наистина знаят това-онова за духовете, а тези им знания често съвпадат със схващанията на древните, което е много съществено.

Защото ако римляните, гърците, евреите и християните описват едни и същи същества и изказват едни и същи предупреждения и формули за контролирането им, това със сигурност не бива да бъде пренебрегвано.

И доколкото знам няма народ или племе, което да не вярва, че съществуват невидими създания, които се делят на добри и лоши духове, в зависимост от това как се отнасят към човека.

В ранните дни на Християнската църква, духовните отци са вярвали, че тези демони са всъщност старите богове на езичниците. Вярвали са в тяхното съществуване и са смятали, че са божества с по-малка сила. Но Църквата днес не споделя това схващане.