Ан Райс - Полунощ

Малкият, Кретиен, започна да ридае и да се свива до баба си, което предизвика развълнуван шепот сред тълпата.

- Кретиен, вижте, Кретиен.

Устните на малкото момче трепереха, но по-големият му брат, Филип, показваше само страх и вероятно ненавист към всичко наоколо. Старата графиня прегръщаше и успокояваше момчетата. От другата и? страна се настаниха графиня Дьо Шамилар и инквизиторът, отец Ловие, с двама млади свещеници с красиви раса.

На най-личните места на трибуната седяха още четирима свещеници, а в подножието и? имаше малка група въоръжени мъже, хора на местната власт, или поне така предположих.

Още видни личности, или поне такива, които се смятаха за видни личности, изпълниха останалите места по издигнатата трибуна. Вече всички прозорци на околните сгради бяха отворени и от тях надничаха изпълнени с нетърпение хора. Онези пък под трибуната се притискаха толкова близо до кладата, че аз се зачудих дали няма и те самите да се изпекат.

От гъстата тълпа излезе малка група въоръжени мъже. Носеха стълба, която подпряха на кладата. Малкият Кретиен видя това и изплашен се обърна към баба си, раменете му трепереха, плачеше, но Филип не пророни и сълза.

Най-сетне вратите на «Свети Михаил» се отвориха и под извитата арка, на самия праг, се появиха свещеникът и някакъв друг презрян големец - най-вероятно кметът на града. Той държеше навит на руло пергамент. Двама въоръжени стражи застанаха от двете му страни.

Между тях, пред очите на притихналата и изгаряща от любопитство тълпа, се появи моята Дебора. Изправена, с високо вдигната глава. Слабото и? тяло бе облечено в бяла роба, която висеше чак до босите и? стъпала. В ръце носеше тежката шест паунда свещ. Очите и? обходиха тълпата.

През целия си живот не съм виждал подобно безстрашие, Стефан, макар че гледах чак от прозореца на отсрещната странноприемница и щом погледите ни се срещнаха, очите ми се замъглиха от сълзи.

Не мога да кажа със сигурност какво последва, освен че в мига, когато всички щяха да се обърнат да видят кого гледа «вещицата», Дебора отново извърна поглед към сцената пред себе си. Огледа внимателно и винопродавците, и амбулантните търговци, накрая трибуната за зрителите, която се издигаше над нея. Погледна и старата графиня - която се явяваше като мълчаливо олицетворение на обвиненията срещу нея, после и графиня Дьо Шамилар. Тя веднага се сви на мястото си със зачервено лице и погледна паникьосана старата графиня, която и сега не помръдна.

Междувременно отец Ловие, великият триумфиращ инквизитор, крещеше дрезгаво на кмета, че трябва да прочете прокламацията и че «процедурата трябва да започне».

Тълпата се разшумя, кметът прочисти гърлото си и започна да чете. Бях много доволен, че ръцете и краката на Дебора не са оковани.

Възнамерявах да изляза от хана и да си проправя път през тълпата, по възможно най-грубия начин, до самия и? център, за да бъда близо до нея, без значение каква опасност можеше да ми донесе това.

И тъкмо се обръщах да изляза от стаята, когато кметът започна да чете съвсем бавно на латински, а гласът на Дебора иззвъня и накара и него, и цялата тълпа да притихне.

- Не съм сторила зло никому, дори на най-бедния сред вас - обяви тя, говореше бавно и високо, гласът и? отекваше в каменните стени. Когато отец Ловие стана и и? изкрещя да замълчи, тя още по-високо обяви, че ще говори.

- Накарайте я да замълчи! - извика старата графиня, обзета от гняв, и Ловие отново изрева на кмета да продължава с прокламацията. Изплашеният свещеник се озърна към своите въоръжени стражи, но те се бяха отдръпнали, сякаш от страх, и се взираха в Дебора и притихналата тълпа.

- Ще ме изслушате! - извика отново Дебора, също тъй високо. И когато слезе от първото стъпало, за да застане изцяло под слънчевите лъчи, тълпата се отдръпна като един.

- Бях несправедливо обвинена във вещерство - извика Дебора. - Не съм еретичка и не се кланям на Сатаната, не съм сторила зло на ни един от вас!

И преди старата графиня да заръмжи отново, тя продължи:

- Вие, синове мои, вие свидетелствахте против мен и аз се отричам от вас! А ти, моя обична свекърво, сама ще се провалиш в ада заради лъжите си!

- Вещица! - изпищя графиня Дьо Шамилар, обзета от ужас. - Изгорете я. Завържете я на кладата.

И тогава като че неколцина в тълпата започнаха да напират напред - дали от страх, или от желание да се изкарат герои, или пък просто се бяха оказали насред някакво раздвижване. Но въоръжените стражи не помръднаха.