Ан Райс - Полунощ

- Така е, разбира се! - обяви Ловие също толкова лицемерно и с превзет жест, тъй като вече беше пиян, дяволът му с дявол.

- Не говоря за вещерството - каза старицата, изобщо необезпокоена от маниера му. - Говоря за своята снаха и за всичките и? слабости и тайни, за които този град не знае. Че например Шарлот беше родена твърде скоро след женитбата, но синът ми бе така заслепен от тази жена и така обожаваше момичето, бе така благодарен на Дебора за голямата и? зестра и изобщо бе такъв глупак във всички отношения…

- Трябва ли да говорим за това? - прошепна графиня Дьо Шамилар, която като че трепереше. - Шарлот вече не е сред нас.

- Тя ще бъде открита и изгорена като майка си - обяви Ловие и всички наоколо закимаха.

После започнаха да говорят помежду си колко доволни ще са след тези екзекуции и когато се опитвах да им задам някакъв въпрос, те просто ми правеха жест да замълча, да пийна и да не се тормозя.

Ужасен бе начинът, по който ме игнорираха, бяха като онези същества от сънищата, които не могат да чуят виковете ни. И все пак аз настоявах, че нямат никакво доказателство Дебора да е летяла нощем в небето, да е участвала във вещерски сборища или да се е чифтосвала с демони, и всичките други глупости, с които пращат бедните хора на кладата. Колкото до лечителството, какво можеше да е то, освен дарба на една знахарка, кой би могъл да я обвини за нея? Куклата пък можеше да не е нищо повече от инструмент за лечение.

Но без полза!

Колко весели и спокойни бяха те около трапезата тази нощ, около нейната трапеза, с нейните сребърни прибори, докато тя седеше злочеста в килията.

Накрая помолих да и? бъде позволено да умре от задушаване, преди да бъде изгорена.

- Колко от вас са виждали човек да умира в пламъците!

Но това бе посрещнато с неуморен ропот.

- Това е неразкаяла се вещица - каза графиня Дьо Шамилар, единствената, която изглеждаше трезва и дори като че леко изплашена.

- Е, колко ще страда? Най-много петнайсетина минути? - заяви инквизиторът, докато бършеше уста с омазаната си салфетка. - Какво е това пред вечния огън на ада!

Накрая аз си тръгнах оттам, отново минах през тълпата на площада, където покрай малки огньове се вихреше пиянско веселие. Поспрях да огледам зловещата клада и високия стълб с железните окови, и тогава по случайност се обърнах наляво, към тройната арка на църковната врата. Тя бе украсена с груба дърворезба от отминал век, изобразяваща как свети Михаил, архангелът, води към пламъците адско изчадие, като забива своя тризъбец в корема му.

Думите на инквизитора отекнаха в ума ми, докато гледах тази отвратителна сцена на светлината на огньовете.

«Е, колко ще страда? Най-много петнайсетина минути? Какво е това пред вечния огън на ада!»

О, Дебора, ти, която никого не си наранила по своя воля, ти, която си лекувала и най-бедните, и най-богатите, ти, която бе толкова лекомислена!

Къде беше сега нейният отмъстителен дух, нейният Лашър, който се бе опитал да и? спести мъката, като бе повалил съпруга и? и я бе докарал до тази отвратителна килия? Беше ли сега той с нея, както ми бе казала? Не неговото име е викала при мъченията, викала е мен и своя стар и мил съпруг Роелант.

Стефан, пиша всичко това, не само като доклад, но и за да се спася от лудостта. Вече съм изморен. Събрах багажа си и съм готов да напусна града, когато видя края на тази ужасна история. Ще запечатам това писмо и ще го сложа в багажа си. Ще прикрепя към него обичайната бележка, в случай че умра, който отнесе това в Амстердам, ще получи награда и прочее и прочее.

Защото не знам какво ще донесе утрото. Ще продължа да описвам тази трагедия в ново писмо, ако утре вечер се установя в друг град.

Слънчевата светлина вече започна да се процежда през прозорците. Моля се Дебора някак да бъде спасена, но зная, че е невъзможно. И, Стефан, бих призовал нейния демон, ако смятах, че ще ме послуша. Бих се опитал да го накарам да извърши нещо отчаяно, но зная, че нямам такава сила, затова ще чакам.

Твой верен на Таламаска, Петир ван Абел

Монклеве, Архангеловден, 1689

Майкъл бе прочел първата папка. Придърпа втората манилова папка и остана доста дълго, положил длани върху нея. Молеше се като глупак Дебора някак да се е спасила от пламъците.

После, тъй като вече не можеше да седи неподвижен, вдигна телефона и набра оператора, помоли да го свържат с Аарън Лайтнър.

- Онази картина в Амстердам, Аарън, картината на Рембранд, още ли я пазите?

- Да, още е там, в метрополията в Амстердам. Вече се обадих да изпратят фотокопие от архивите. Ще отнеме малко време.