Ан Райс - Полунощ

- Да, продължавай.

- Когато всичко свърши, напусни града. Пиши на дъщеря ми, Шарлот Фонтене, жена на Антоан Фонтене, в Сан Доминго, което е в Испаньола. Пиши на адреса на търговеца Жан-Жак Тусен в Порт-о-Пренс, ще ти кажа какво.

Аз повторих името и пълния адрес.

- Пиши на Шарлот, че не съм страдала в пламъците, дори и да не е истина.

- Ще я накарам да повярва в това.

Тя се усмихна горчиво.

- Може да не повярва. Но все пак се постарай, заради мен.

- Какво друго?

- Искам да и? предадеш следното, моля те, запомни го дума по дума. Кажи и? да е много внимателна - че онзи, когото и? изпращам в нейно подчинение, понякога върши неща, защото смята, че ги искаме. И още и? кажи, че онзи, когото и? изпращам, черпи увереност както от случайните ни мисли, така и от внимателно изречените думи.

- О, Дебора.

- Разбираш какво ти казвам, нали, и защо трябва да и? го предадеш?

- Разбирам, разбирам всичко. Пожелала си съпругът ти да умре заради изневярата му. И демонът го е съборил от коня.

- Не е толкова просто. Не се опитвай да го разбереш. Никога не съм желала смъртта му. Аз го обичах и не знаех нищо за изневярата му! Но трябва да предадеш думите ми на Шарлот заради нейна сигурност, защото моят невидим слуга не може да и? обясни сам променливата си природа. Той не може да и? каже онова, което сам не разбира.

- Но…

- Моля те, не започвай да ми говориш за съвест, Петир. По-добре никога да не беше идвал, ако заговориш за това. Смарагдът е у нея. Той ще отиде при нея след смъртта ми.

- Не го изпращай, Дебора!

Тя въздъхна с огромно разочарование и отчаяние.

- Моля те, умолявам те, направи каквото ти казах.

- Какво се случи със съпруга ти, Дебора?

Стори ми се, че няма намерение да отговори, но след малко каза:

- Съпругът ми лежеше на смъртно легло, когато моят Лашър дойде при мен и ми каза, че го е подмамил в гората и го е накарал да падне от седлото. - «Как можа да го сториш? - попитах го аз. - Не съм те карала.» И тогава той отвърна: «О, Дебора, само да можеше да видиш какво има в сърцето му, както аз виждах, точно това щеше да ме накараш да сторя».

И тогава като че се сковах до мозъка на костите си, Стефан, и те моля, когато преписвате този доклад за архивите ни, подчертайте горните думи. Защото кога сме чували за подобно разбиране на най-потайните желания на човека от един невидим демон? Или за подобна хитрост и глупост в едно?

Сякаш това бе дух, пуснат от бутилка, който започва да лудува и да създава хаос. Спомних си старите предупреждения на Ромер. Спомних си и думите на Гертруд. Но това бе по-лошо от всичко, което те си представяха.

- Да, точно така - каза ми тя тъжно, беше прочела мислите ми. - Трябва да пишеш това на Шарлот. Подбери думите си внимателно, в случай че писмото попадне в чужди ръце, но и? пиши, пиши и? така, че да разбере напълно какво искаш да и? кажеш!

- Дебора, обуздай това създание. Нека и? кажа да хвърли смарагда в морето в памет на майка си.

- Твърде късно е, Петир. Всичко ще стане, както е тръгнало. Ще изпратя моя Лашър при Шарлот, дори и да не беше дошъл тази нощ да чуеш последната ми молба. Моят Лашър е по-могъщ от всеки демон, който можеш да си представиш, и е научил много.

- Научил - повторих аз изумен. - Как е научил, Дебора, след като е просто дух, а те си остават глупави и точно в това е опасността - че когато изпълняват желанията ни, не могат да разберат цялата им сложност и затова ни водят към гибелта ни. Хиляди поверия го доказват. Нима не се случи тъкмо това? Как можеш да кажеш, че той се е научил на нещо?

- Помисли добре върху това, което ще ти кажа, Петир. Казах, че моят Лашър е научил много и грешката му не дойде от непоправимата му глупост, а точно заради фокусирането му върху целта. Но обещай ми, заради онова, което се случи между нас някога, че ще пишеш на моята любима дъщеря! Трябва да го направиш заради мен.

- Е, добре - обявих аз, кършейки ръце от отчаяние. - Ще го направя, но ще и? кажа също и всичко, което ми разказа току-що.

- Е, добре, така е честно, мой свещенико, мой учен - каза тя горчиво и се усмихна. - Сега върви, Петир. Не мога да издържам повече присъствието ти. Пък и моят Лашър е до мен и ще си поговорим, а утре, моля те, бъди някъде на закрито и сигурно, щом видиш, че ръцете и краката ми бъдат освободени и аз тръгна към вратите на църквата.

- Нека Бог е с теб, Дебора, само да можех да те отведа от това място, само да можех някак… - И тук аз не издържах, Стефан. Изгубих напълно самообладание. - Дебора, ако ние с твоя слуга Лашър можем да те измъкнем оттук, само ми кажи и ще го направя!