Ан Райс - Полунощ

Съдиите на вещици обаче го споделят напълно, и то с жестокост и невежество, защото когато обвиняват вещицата, че лети в нощта, те всъщност я обвиняват в старите вярвания за богинята Диана, която наистина е била позната в езическа Европа, преди идването на християнството, а дяволът с кози крака, когото вещиците целуват, е не друг, а езическият бог Пан.

Но тези съдници наистина не съзнават, че правят точно това. Догматично те вярват единствено в Сатаната, в Дявола и неговите демони. А историците трябва да им посочат, защото от това все ще има някаква полза, че измислиците в техните демонологии всъщност се коренят в езическите селски приказки.

Но да се върнем на основното - всички народи вярват в духове. И от всички народи може да се разбере нещо за тях и именно това имам намерение да проуча. Ако паметта не ме лъже, трябва да заявя, че всичко, което срещаме в легендите, в книгите за магии и в демонологиите, са всъщност легион същества, които могат да бъдат призовани по име и командвани от вещици или заклинатели. Книгата на Соломон изброява много от тях, като ни дава не просто имената и свойствата им, но и в какъв образ предпочитат да се появяват.

И макар че ние в Таламаска отдавна знаем, че повечето от тези истории са чисти фантазии, все пак сме наясно, че има такива същества. Знаем и че книгите съдържат някои доста важни предупреждения за това колко опасно е да призоваваш подобни създания, защото те могат да изпълняват желанията ни така, че да ни накарат да викаме до небесата от отчаяние, както в историята за цар Мидас и селската приказка за трите желания.

Всъщност мъдростта на всеки чародей, без значение на какъв език е описана, се определя като способността за обуздаване и внимателна употреба на силите на тези невидими същества, така че те да не се обърнат съвсем неочаквано срещу заклинателя.

Но да си срещал някъде и дума за това, че дух може да се учи? Чувал ли е някой, че те са способни да се променят? Да стават по-силни с призоваването, да, но да се променят?

А Дебора ми говори два пъти за подобно нещо, за обучението на нейния дух, Лашър, което идва да рече, че той може да се променя.

Стефан, доколкото разбирам, това същество, призовано от невидимите селения и хаоса от глупачката Сузан, си остава пълна загадка на този етап от неговото съществуване като слуга на тези вещици, както и че то се е развило под водачеството на Дебора - от нисш дух в създател на бури, в ужасяващ демон, способен да убива враговете на вещицата по нейна команда. А аз смятам, че има и още нещо, което Дебора нямаше време или сили да ми каже. Но аз трябва да го кажа на Шарлот, не за да и? помагам как да се обръща към този дух, а с надеждата да застана между тях и по някакъв начин да го прогоня.

Защото, Стефан, когато се сетя за думите на това същество, предадени ми от Дебора, вярвам, че той има не само способностите да се учи от една вещица, но и свой характер. Иначе казано, не трябва да разберем само природата му, но вероятно и душата му.

Бих се обзаложил, че тази Шарлот Фонтене не знае почти нищо за демона, защото Дебора не я е учила на черното изкуство и и? е разкрила тайната си преди самата екзекуция. Накарала е Шарлот да замине надалече с нейната благословия, за да оцелее и да не гледа как майка и? страда на кладата. Моята любима дъщеря, така я нарече, спомням си много добре.

Стефан, трябва да получа разрешение да ида при Шарлот. Не мога да стоя встрани от всичко това, както правих години наред по заповед на Ромер Франц. Защото ако се бях учил заедно с Дебора, ако бях спорил с нея, вероятно двамата щяхме да спечелим и това нещо можеше да бъде отпратено.

И накрая, Стефан, моля те, обмисли молбата ми по още две причини. Първата - аз обичах Дебора, но с нея претърпях поражение, но сега трябва да отида при дъщеря и?, защото това се изисква от мен заради всичко, което ме свързваше с майка и? навремето. Втората - имам достатъчно пари да стигна до Сан Доминго и мога да взема още от агента ни тук, така че съм в състояние да замина и без твоето разрешение.

Но, моля те, не ме принуждавай да нарушавам правилата на ордена. Дай ми позволение. Изпрати ме в Сан Доминго.

Защото, така или иначе, ще ида.

Верен на теб и Таламаска: Петир ван Абел, Марсилия.»

Таламаска, Амстердам

Петир ван Абел, Марсилия

«Петир,

Твоите писма никога не спират да ме изненадват, но с последните две от Марсилия надмина всичко, постигнато от теб досега.

Всички тук ги прочетохме, дума по дума, съветът се събра и ето нашите препоръки.