Ан Райс - Полунощ

Блъснах го заради Дебора и заради всички бедни невежи жени, които съм виждал да пищят в пламъците, заради жените на масата за мъчения или в студените затворнически килии, заради разбитите семейства и заради опустошените села, станали жертви на тези ужасни лъжи.

Но губя време с тази самозащита. Много благородно от твоя страна, че не ме осъждаш, защото това все пак си е убийство.

Нека също ти разкажа съвсем набързо, че мълвата за бурята в Монклеве достигна тук преди известно време, и то доста изопачена. Някои я приписват на силата на вещицата, други на чисто природни причини, а смъртта на Ловие е обявена за инцидент в суматохата, но се води безкраен и отегчителен спор какво всъщност се е случило.

Сега мога да кажа, че най-много ме безпокои последното, което научих за Шарлот Фонтене. Тук я помнят много добре, тъй като е отпътувала точно от Марсилия. От най-различни хора чух, че е много богата, много красива и много светла - с бяла кожа, ленени коси и омагьосващи сини очи. Нейният съпруг наистина страда от някаква болест още от дете, която причинява все по-голяма слабост в крайниците му. Приличал на призрак. Шарлот го довела в Монклеве заедно с многобройна свита от негри, за да помоли майка си да го излекува и освен това да установи дали детето и? не е наследило тази болест. Дебора казала, че синът и? е здрав. Майка и дъщеря приготвили мехлем за болните крайници на съпруга и той наистина му донесъл голямо облекчение, но не могъл да го възстанови напълно. Най-вероятно много скоро щял да изпадне в безпомощно състояние като баща си, който също бил засегнат от тази болест. Въпреки че умът му бил бистър и той можел да ръководи плантацията си, се говорело, че лежи неподвижен в разкошно легло, а негрите го хранели и миели като дете. Имало надежда болестта да се развие по-бавно при младия Антоан, който бил ценен в двореца, когато Шарлот за пръв път го срещнала и приела предложението му за женитба, въпреки че по онова време била много млада.

Тук се говори още и че Шарлот и младият Антоан много се радвали на визитата при Дебора и прекарали с нея много седмици, преди семейството да бъде сполетяно от трагедията - смъртта на графа и всичко останало, което вече знаеш.

Хората в Марсилия не вярват толкова много в историите за вещици и приписват цялата тази лудост с гоненията на суеверието на планинците, макар че какво ли щеше да е то, ако прославеният инквизитор не го бе разпалил?

За мен не представлява никаква трудност да разпитвам за тези неща, защото никой тук не е ходил в Монклеве и изглежда, онези, които поканих да се присъединят към мен на чашка вино, наистина обичат да говорят за Шарлот и Антоан Фонтене, както хората от Монклеве обичат да говорят за цялото онова семейство.

Тук обаче Шарлот и младият Фонтене са възбудили силен интерес, защото очевидно са доста екстравагантни и щедри към всички. Хвърляли монетите, сякаш са трохи, и се появявали в църквата със свитата си негри, както и в Монклеве. Това привличало вниманието на всички. Говори се още и че плащали богато на лекарите, които идвали да прегледат Антоан. Има много предположения за причината за болестта му - голямата жега в Западните Индий или дори стара болест, от която в миналото са страдали много европейци.

Никой тук не се съмнява в богатството на семейство Фонтене. До неотдавна те дори са имали търговски агенти в Марсилия, но когато бързали да отпътуват оттук, преди да се разчуе за ареста на Дебора, прекъснали връзките си с тях и никой не знае накъде са заминали.

Имам да ти кажа още нещо. Като продължавах да се представям за богат холандски търговец, аз успях да науча името на една много елегантна и красива млада жена от добро семейство, която е била приятелка на Шарлот Фонтене. Името и? се споменаваше почти винаги, когато станеше дума за Шарлот. Само като казах, че съм познавал и обичал Дебора дьо Монклеве по време на нейната младост в Амстердам, аз успях да спечеля доверието на тази дама и научих доста от нея.

Казва се Жан Анжелик дьо Руле, била е в двора по същото време с Шарлот и са били представени заедно на Негово Величество.

Жан дьо Руле, която изобщо не споделяше суеверието на планинците, каза, че Шарлот е мила и приятна по характер и не би могла да е вещица. Тя смята, че всичко се дължи на невежеството на тези хора. Дори бе поръчала литургия за упокой на душата на горката графиня.

Колкото до Антоан, впечатленията и? за него бяха, че той понася болестта с изключителна твърдост и наистина обича жена си, а не е само неин нещастен компаньон, както твърдели някои. Причината за дългото им пътуване към Дебора била, че младият мъж не можел да има повече деца, толкова голяма била слабостта му, и единственото му дете, което засега било съвсем здраво и силно, можело да е наследник на заболяването. Никой не знаел.