Ан Райс - Полунощ

Напълно съм убеден, че трагедията на жените Мейфеър ще свърши тук, на това странно и плодородно място, в тази богата и екзотична земя. Тя ще свърши тук, благодарение на тази силна и умна млада жена, която държи целия свят в ръцете си и със сигурност е разбрала достатъчно, за да знае какви мъки са изпитали баба и? и майка и? в краткия си и мъчителен живот.

Сега отивам да се изкъпя и да се облека подобаващо, за да се приготвя за това приключение. Изобщо не възразявам да видя голямата колониална плантация. Стефан, как да ти опиша онова, което е в сърцето ми? Сякаш животът ми преди това е бил като картина с бледи краски, но сега придобива жизнеността на произведение от Рембранд ван Рейн.

Усещам мрака близо до мен, усещам как светлината изгрява. Но най-ясно усещам контраста между двете.

До следващия път.

Твой слуга, Петир

Послепис: преписано и изпратено на Стефан Франк още същата вечер.

П. В. А.»

Порт-о-Пренс, Сан Доминго

«Скъпи Стефан,

Изминаха цели две седмици от последното ми писмо. Как да опиша всичко, което се случи! Страхувам се, че нямам време, обични ми приятелю - моят отдих ще е кратък. И все пак трябва да ти разкажа всичко - какво видях, какво изстрадах и какво направих.

Сега е късна утрин. Поспах два часа и хапнах малко след завръщането си, но само за да събера сили. Надявам се и се моля създанието, което ме последва тук и ме измъчва през целия път от Мей Феър, най-сетне да се е върнало при вещицата, която го изпрати подир мен, за да ме подлуди и да ме унищожи, което аз обаче не му позволих.

Стефан, ако този демон не бъде победен, ако отново ме нападне със смъртоносна сила, ще трябва да прекъсна разказа си и да ти дам само жизненоважните факти с прости изречения и да затворя това писмо в моята желязна кутия. Тази сутрин говорих с ханджията да се погрижи тази кутия да стигне до Амстердам, в случай че аз умра. Говорих също и с местния ни агент, братовчед и приятел на човека ни в Марсилия, и го инструктирах да се поинтересува за нея.

Позволи ми обаче да отбележа, че заради отчайващия ми външен вид тези двама мъже явно ме сметнаха за безумец. Само златото успя да привлече вниманието им. Обещах им богата награда, ако доставят кутията и това писмо в твоите ръце.

Стефан, беше прав, предупрежденията и предчувствията ти се сбъднаха. Аз потъвам все по-дълбоко в това зло; за мен вече няма спасение. Трябваше да си дойда у дома при теб. За втори път в живота си познавам горчилката на съжалението.

Едва оживях. Дрехите ми са целите в дрипи, обувките ми са разкъсани и безполезни, ръцете ми са изподрани от тръните. Главата ме боли от дългата нощ на бягство през мрака. Но нямам време за почивка. Не смея да се кача още сега на някой кораб, защото ако това същество възнамерява да ме преследва, то ще го направи и в морето. А е по-добре да го посрещна тук, на сушата, за да не би моята желязна кутия да потъне.

Трябва да използвам малкото време, което ми остава, за да ти опиша всичко, което се случи…

Беше ранна вечер, когато напусках това място. Облякох най-хубавите си дрехи и слязох да изчакам каретата в уреченото време. Вече видяното по улиците на Порт-о-Пренс бе ме подготвило за гледката на разкошния екипаж и въпреки всичко той далече надхвърляше въображението ми, тъй като това бе изящна остъклена карета с лакеи, кочияш и двама въоръжени стражи на коне, всичките черни африканци в разкошни ливреи, с напудрени перуки и сатенени дрехи.

Пътуването към хълмовете беше повече от приятно - небето бе осеяно с бели облачета, а самите възвишения бяха покрити с красиви гори и разкошни колониални имения, много от които заобиколени с цветя и бананови дървета, които тук растат в изобилие.

Не мисля, че можеш да си представиш разкоша на този пейзаж, защото и най-крехките парникови цветя у нас, тук растат на воля и целогодишно. Навсякъде се виждаха горички от бананови дървета. Има и някакви огромни червени цветя на крехки дръжки, високи колкото дървета.

Не по-малко очарователни бяха внезапните проблясъци на далечното синьо море. Ако има по-синьо море от Карибското, аз не съм го виждал. Най-красиво е при здрач, но по-късно ще ти разкажа за това, защото имах доста време да съзерцавам цвета на морето.

Минахме покрай две по-малки плантаторски имения, много приятни сгради, построени встрани от пътя, зад огромни градини. Видяхме и малка рекичка, и гробище с мраморни паметници, изписани с френски имена. Докато прекосявахме съвсем бавно малкия мост, имах време да огледам гробището - замислих се за онези, които бяха дошли да живеят и умрат в тази дива земя.