Ан Райс - Полунощ

След това стана ясно, че бащата на Антоан, господарят на плантацията, бил съгласен с това пътуване, защото много му се искало синът му да има и други деца. Старецът бил разочарован от другите си синове, които живеели съвсем разпътно с любовниците си и дори не стъпвали в къщата на баща си.

Тази млада жена явно хранеше много топли чувства към Шарлот и дори се разплака, задето не бе имала време да се сбогува с нея. Но като се имали предвид ужасите в Кевен, това можело да и? се прости.

Когато я попитах защо никой не е отишъл да свидетелства в защита на Дебора, тя трябваше да признае, че графът на Монклеве никога не е бил представян в двора, нито пък майка му. Навремето били хугеноти и затова никой в Париж не познавал графинята, а самата Шарлот била там съвсем за малко. Когато се разчуло, че Дебора дьо Монклеве всъщност е дете на шотландска вещица, селянка, и неизвестен баща, възмущението от нейния арест се превърнало в съжаление.

- О, тези планини, тези градове - проплака младата жена. - Тя толкова искаше да се върне в Париж, защото какво има извън него? И кой може да се надява на някаква услуга или напредък, ако не е близо до краля?

Нямам време да пиша повече. Отплуваме до час.

Стефан, нужно ли е да ти обяснявам повече? Трябва да видя това момиче. Трябва да я предупредя за опасността от онзи дух. И откъде, за бога, мислиш, че това дете, родено осем месеца, след като Дебора напусна мен и Амстердам, е взело светлата си кожа и ленената коса?

Ще се видим отново. Обичам ви, мои братя и сестри от Таламаска. Отивам в Новия свят и изгарям от нетърпение да видя Шарлот. Ще победя Лашър и вероятно сам ще започна да общувам с това могъщо същество, за да се уча от него, така както то се учи от нас.

Твой верен както винаги на Таламаска: Петир ван Абел Марсилия.»

Петнадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 3

Порт-о-Пренс, Сан Доминго

«Стефан,

Изпратих ти две кратки послания от пристанищата, на които пускахме котва, а сега започвам да си водя дневник на пътуванията ми, в който всичките записи ще са адресирани до теб.

Ако имам време, ще препиша всичко на писма и ще ти ги изпратя. Ако нямам време, ще получиш целия дневник.

Намирам се в най-удобната, дори луксозна квартира тук, в Порт-о-Пренс. Цели два часа се разхождах из колониалния град. Направо се замаях от прекрасните къщи, разкошните обществени постройки, включително и един театър за италиански опери, и от прекрасно облечените плантатори и техните съпруги, както и от огромния брой слуги.

Не съм срещал така екзотично място като Порт-о-Пренс. Мисля, че дори градовете в Африка не могат да предложат толкова много на окото.

Защото тук не само негрите изпълняват най-различни служби, но и множество чужденци са ангажирани в търговията.

Тук има и многобройно проспериращо «цветнокожо» население, което се състои изцяло от поколението на плантаторите и африканските им наложници. Тези наследници са освободени от белите си бащи и сега водят добър живот като музиканти или занаятчии, търговци, но несъмнено някои от жените имат лоша слава.

Цветнокожите жени, които срещнах тук, са изненадващо красиви. Не мога да виня мъжете, че са ги избрали за метреси и дори за придружителки на вечерните забави. Много от тях имат златиста кожа и огромни сини очи, и изглеждат съвсем наясно със своята красота. Обличат се с извънмерна показност и разполагат с много черни слуги.

Тази класа с всеки ден става по-многобройна. Чудно каква ли ще бъде съдбата и? през идните години.

Колкото до робите, те се внасят с хиляди. Видях два кораба, натоварени с подобен злочест товар. Смрадта бе неописуема. Беше ужасно да гледам състоянието, до което бяха докарани тези нещастни човешки същества. Казват, че работят до смърт в плантациите, защото било по-евтино да бъдат внасяни нови, отколкото да ги поддържат живи.

И за най-малките простъпки те са наказвани жестоко. Целият остров живее в ужас от бунтове, а господарите и техните метреси в големите къщи се страхуват да не бъдат отровени, защото това е оръжието на робите, или поне така ми казаха.

Колкото до Шарлот и нейния съпруг, тук всички знаят за тях, но не и за семейството на Шарлот в Европа. Купили са една от най-големите и най-проспериращи плантации в непосредствена близост до Порт-о-Пренс и съвсем близо до морето. Намира се вероятно на час път с карета от покрайнините на града и граничи с огромните скали над брега. Плантацията е известна с голямата си къща и останалите прекрасни постройки, които подслонявали цял град от ковачи, кожари, шивачки, тъкачки, мебелисти, заедно с многобройните им чираци. В нея се отглежда кафе и индиго и всяка реколта носела огромно състояние.