Ан Райс - Полунощ 2

Красивият почерк на Аарън се разчиташе много лесно. Описанията на появите на Лашър бяха стриктно подчертани. Когато приключи, бе напълно съгласен с бележките на Лайтнър.

Стана от стола на верандата, взе папката и влезе вътре. Отиде до бюрото и взе кожения бележник. Седна и се втренчи невиждащо в стаята. Не забелязваше нито бриза откъм реката, който развяваше пердетата, нито чернотата на нощта отвън. Нито пък че вечерята му го чакаше на поднос до дивана пред люлеещия се стол. Явно току-що я бяха донесли, блюдата бяха покрити със сребърни капаци.

Взе химикалка и започна да пише:

«Бях на шест, когато видях Лашър в църквата по Коледа; стоеше зад яслата с малкия Исус. Трябва да е било през 1947 година. Деидре трябва да е била на същата възраст като мен и може би е била в църквата. Но имам силното усещане, че не е така.

Когато Лашър ми се яви в Общинската концертна зала, тя също вероятно е била там. Но отново уточнявам, че - нека цитирам любимата фраза на Аарън - не можем да сме сигурни.

Освен това тези му появи нямаха нищо общо с Деидре. Никога не съм виждал Деидре в градината на Първа улица, нито някъде другаде, доколкото си спомням.

Без съмнение Аарън вече е написал разказаното от мен. Към него е приложимо същото предположение: Лашър ми се яви, когато не беше в близост до вещицата. Той вероятно може да се материализира когато и където пожелае.

Но все още стои въпросът: «Защо пред мен?». Що се отнася до другите ми връзки със случая, то те са още по-мъчителни и изнервящи.

Например - това може и да няма голямо значение - аз също познавам Рита Мей Дуайър Лониган. Бях с нея и Мари Луиз на онова речно корабче в нощта, когато тя се напи с приятеля си Тери О’Нийл. Заради това беше изпратена в «Света Роза», където е срещнала Деидре Мейфеър. Помня, че Рита постъпи в този пансион.

Дали това има някакво значение?

Има и още нещо. Ами ако моите предци са работили в Гардън Дистрикт? Не зная дали е така. Знам, че майката на баща ми е сираче, отгледано в приюта «Света Маргарет». Не мисля, че изобщо е имала законен баща. Ами ако нейната майка е била прислужница в къщата на Първа улица… не, от подобни мисли направо мога да полудея.

Все пак вижте как тези хора се отнасят към въпроса за размножаването. Когато това става при коне или кучета, се нарича вътрешно размножаване или селекция.

Най-качествените мъже се чифтосват с вещиците, за да се затвърдят генетично определени черти, без съмнение включващи някакви психически способности. Но не е ли имало и други? Ако съм разбрал правилно тази невероятна история, Кортланд не е бил баща само на Стела и Роуан. Той трябва да е бил баща и на Анта, въпреки че всички са мислили, че тя е дете на Лайънъл.

Ако Жулиен наистина е баща на Мери Бет, значи те са направили нещо като компютърна генетична таблица за вътрешнородова селекция. Ако имаше фотографии на тази схема, тя щеше да влезе в самата наука генетика. Трябва да кажа това на Роуан. Тя ще разбере. Когато говорихме, тя каза, че генетичните изследвания са доста непопулярни. Хората не искали да признаят, че човешките същества могат да бъдат програмирани генетично. Което ме води до свободната воля, а именно заради вярата си в нея почти откачих.

Както и да е, Роуан само е спечелила от тези вътрешнородови кръстоски - висока, слаба, секси, много здрава, умна, силна и успешна. Медицински гений с телекинетична сила да отнема и да спасява живот. И ето я отново, свободната воля. Свободната воля.

Но как, по дяволите, бих могъл да запазя свободната си воля? Ако всичко е «планирано», както казва Таунсенд в съня на Аарън. Господи!

Вероятно съм някак свързан с тези хора чрез ирландските слуги, работили за тях? Или те просто се свързват с чужди хора, когато имат нужда от приток на свежа кръв? Но по тази логика всеки от полицаите или пожарникарите на Роуан щеше да свърши същата работа. Защо аз? Защо трябваше да се давя, ако наистина те са причинили това, което все още не мога да повярвам - и защо Лашър се появяваше само на мен в детството ми.

Господи, няма начин да се оправя в тази бъркотия. Може би просто съм предопределен за Роуан и удавянето ми няма нищо общо, и тъкмо затова бях спасен. Не мога да приема, че удавянето ми е предизвикано от тях! Защото ако е така, може би още много неща са предопределени, а това е ужасно.

Не мога да чета досието и да си мисля, че тези ужасни трагедии са били неизбежни - например Деидре да умре така.

Мога още три дни да пиша, да се чудя, да развивам теории. Но това означава да полудея. Още нямам и следа към значението на онзи портал. Нищо от прочетеното не осветлява този образ. Не виждам връзка и с онзи номер. Освен ако тринайсет не е номер на портал, и това да значи нещо.