Ан Райс - Полунощ 2

Роуан понечи да стане, но Аарън хвана ръката и?. Тя се вгледа в пръстите му. Толкова стари. Винаги можеш да познаеш възрастта на човека по ръцете му. Дали хората се вглеждаха в тях? Нямаше значение. Нищо нямаше значение в този малък бар. Тя понечи да издърпа ръката си.

- Ами детето ти, Роуан?

- Майкъл ли ти каза?

- Не беше нужно да ми казва. Майкъл беше изпратен да те обича, за да можеш да отблъснеш това същество веднъж завинаги. Затова не е нужно да водиш битката сама.

- И това ли знаеш, без никой да ти го е казвал?

- Да. Както и ти.

Тя издърпа ръката си.

- Махай се, Аарън. Замини надалече. Иди се скрий в метрополията в Амстердам или в Лондон. Скрий се. Иначе ще умреш. И ако се обадиш на Майкъл, ако му кажеш да се върне, кълна се, че самата аз ще те убия.

Четирийсет и четири

Абсолютно всичко тръгна на зле. Покривът на къщата на Либърти стрийт беше протекъл, а някой бе разбил магазина на улица «Кастро» за жалката сума в брой в касата. Имотът му на улица «Дайъмънд» също беше разбит от вандали и му отне цели четири дни да почисти, преди да може да го обяви за продан. А после измина и цяла седмица, в която прибираше антиките на леля Вив и опаковаше всички малки джунджурии, за да не се счупят при транспортирането. Не смееше да повери това на преносвачите.

После цели три дни седя със счетоводителя си, за да оправи данъците. Беше вече 14 декември, а му оставаше още много работа.

Единственото хубаво нещо беше, че леля Вив бе получила първите два сандъка без проблеми и му се обади колко се радва, че отново притежава обичните си предмети. Похвали се, че се е присъединила към групата по шиене на Лили, където било много хубаво и слушали Бах. За нея това беше върхът на изискаността. Сега, когато мебелите и? щели да пристигнат, най-после можела да покани всички прекрасни дами Мейфеър в дома си. Майкъл бил съкровище. Просто съкровище.

- В неделя видях Роуан. Беше излязла на разходка в студеното време. Най-сетне е започнала да качва малко килограми. Не исках да ти казвам, но преди тя беше твърде слабичка и бледа. Много се зарадвах да видя, че бузите и? вече поруменяват.

Той се беше смял на това, но Роуан му липсваше непоносимо. Не беше планирал да отсъства толкова дълго. А разговорите по телефона само влошаваха нещата, дрезгавият и? глас направо го подлудяваше.

Тя се отнесе с разбиране относно непредвидените обстоятелства, но той усети тревога зад въпросите и?. След тези разговори не можеше да спи, пушеше цигара след цигара, пиеше твърде много бира и слушаше барабаненето на безкрайния зимен дъжд.

Сан Франциско беше в дъждовния си сезон и не бе спряло да вали, откакто пристигна. Никакво синьо небе, дори над хълма на Либърти стрийт.

Вятърът го пронизваше през дрехите още щом си подадеше носа навън. Не сваляше ръкавиците си, защото му беше студено.

Но старата къща най-после бе почти празна. Бяха останали само две кутии на тавана и то точно малките съкровища, които щеше да занесе в Ню Орлиънс. Нямаше търпение да приключи.

Колко чуждо му се струваше всичко - стаите бяха по-малки, отколкото ги помнеше, алеите пред къщата бяха мръсни. Малкото, посадено от него дръвче беше на път да предаде богу дух. Наистина ли бе прекарал тук толкова години, и то с мисълта, че живее щастливо?

Изглеждаше му невъзможно да остане още една отвратителна седмица в залепване и надписване на кашони в магазина, в ровене из сметки и попълване на разни формуляри. Разбира се, можеше да остави опаковането на преносвачите, но някои неща бяха твърде ценни, за да рискува. Пък и самото сортиране беше истински кошмар.

- По-добре сега, отколкото по-късно - бе казала Роуан следобеда, когато и? се обади. - Но наистина не издържам. Я кажи, да нямаш някакви задни мисли? Относно промяната, имам предвид. Има ли моменти, в които ти се иска да се върнеш там и да забравиш за Ню Орлиънс?

- Да не си луда? Мисля единствено как ще се върна при теб. Ще се махна оттук преди Коледа. Каквото и да става.

- Обичам те, Майкъл. - Можеше да го изрече хиляди пъти, и то да звучи все така спонтанно. Беше истинска агония, че не може да я прегърне. Но не долови ли мрачна нотка в гласа и?, нещо, което не бе чувал преди?

- Майкъл, изгори всичко, което е останало. Просто си направи клада в задния двор, за бога! Побързай.

Беше и? обещал да приключи в къщата тази нощ, каквото и да става.

- Да не се е случило нещо? Да не те е изплашило нещо, Роуан?

- Не, не съм изплашена. Къщата си е все така красива, каквато я остави. Райън дори се погрижи да доставят коледно дръвче. Трябва да го видиш, стига до тавана. Чака в салона да се върнеш, за да го украсим. Цялата къща мирише на борови иглички.