Ан Райс - Полунощ 2

- Да, колко поучително - каза тя. - Разочароваш ме. Надявах се в замяна на предупреждението ми да ми дадеш някакви аргументи. Надявах се да укрепиш духа ми.

- Не се нуждаеш от моите аргументи. Погледни в душата си. Знаеш какво се опитвам да ти кажа. Той е просто един лазарен лъч, завладян от амбиция. Той е бомба със самосъзнание. Пусни го тук и светът ще плати за това. Ще станеш майка на бедствие.

- Бедствие - прошепна тя. - Каква хубава дума. - Колко крехък изглеждаше Аарън. За първи път годините му личаха толкова много - в дълбоките бръчки по лицето, в меките торбички под бледите умоляващи очи. Изведнъж и? се стори много слаб и лишен от обичайните за него грация и сладкодумие. Само един старец с побеляла коса, който се взираше в нея, изпълнен с детско изумление. Без никакво обаяние.

- Знаеш какво може да означава това, нали? - каза Роуан изморено. - Ако успееш да се отървеш от страха.

- Той те лъже. Завладява съзнанието ти.

- Не ми говори така! - изсъска тя. - Това не е кураж от твоя страна, а чиста глупост. - Облегна се назад и се опита да се успокои. А преди бе обичала този човек! Дори сега не искаше да го нарани. - Не виждаш ли как ще свърши всичко това? - попита спокойно. - Ако мутацията успее, той ще е в състояние да се множи. Ако клетките могат да бъдат присадени на други човешки тела и започнат да се делят, ще се промени цялото бъдеще на човешката раса. Говорим за край на смъртта.

- Същата древна заблуда - каза горчиво Аарън. - Същата стара лъжа.

Тя се усмихна, защото видя, че той губи самообладание, и каза:

- Твоята лицемерна набожност ме изморява. Науката винаги е била ключът към всичко. Вещиците са били винаги просто учени. Черната магия е прераснала в наука. Мери Шели е видяла бъдещето. Поетите винаги са го виждали. И децата на третия ред в киното знаят това, когато гледат как доктор Франкенщайн създава чудовището си и издига тялото към мълнията.

- Това е ужасно, Роуан. Той е промил съзнанието ти.

- Не смей да ме обиждаш така - изсъска тя и се надвеси над масата. - Стар си и не ти остава много. Обичам те заради онова, което ми даде, и не искам да те наранявам. Но не ме изкушавай, не изкушавай и него. Казвам ти самата истина.

Той не и? отговори. Беше изпаднал в някакво неестествено спокойствие. Малките му бадемовидни очи изведнъж станаха непроницаеми за нея и тя се учуди на силата му. Усмихна се.

- Нима не ми вярваш? Не искаш ли да напишеш това в досието? Видях го в лабораторията на Лемли, когато зърнах онзи зародиш, свързан с десетките пластмасови тръбички. Така и не разбра защо убих Лемли, нали? Знаеш, че аз го направих, но не знаеш защо. Лемли ръководеше един проект в Института. Крадеше клетки от живи зародиши и ги използваше за транспланти. Прави се и на други места. Разбираш какви възможности отваря това, нали? Но представи си експерименти с клетки от Лашър, клетки, които са издържали и са били преносители на съзнание милиони години.

- Искам да се обадиш на Майкъл и да го помолиш да се прибере.

- Майкъл не може да го спре. Само аз мога. Нека остане там, вън от опасност. Нали не искаш и той да умре?

- Чуй ме. Можеш да затвориш съзнанието си за това същество. Можеш да скриеш мислите си чрез просто усилие на волята. Има техники, които са по-стари от всички религии на земята, и ни учат как да се предпазваме от демони. Той чете в ума ти само онова, за което мислиш в момента. Не е по-различно от телепатията. Опитай и ще видиш.

- И защо да го правя?

- За да си дадеш време. Да си осигуриш време за морално решение.

- Не, ти не разбираш колко мощен е той. Никога няма да разбереш. И не знаеш колко добре ме познава. В това е ключът - той ме познава. - Тя поклати глава. - Не искам да изпълня желанието му. Наистина не искам. Но той е просто неустоим, не разбираш ли?

- Ами Майкъл? Какво стана с мечтата ти за медицинския център?

- Ели беше права - каза Роуан, облегна се на стената и отново зарея поглед нанякъде. Светлината в бара леко намаля. - Ели знаеше. Тя носеше кръвта на Кортланд във вените си и можеше да вижда бъдещето. Може би са били само неясни форми и чувства, но тя знаеше. Не биваше да се връщам. Той използва Майкъл, за да се погрижи да се върна. Знаех, че Майкъл е в Ню Орлиънс, и се върнах точно заради това, като някаква разгонена кучка!

- Не е така. Искам да се качиш в апартамента ми и да останеш при мен.

- И ти си същият глупак. Мога да те убия още сега и никой никога да не разбере, че съм била аз. Никой, освен твоите братя и приятелят ти Майкъл Къри. И какво ще направят те? Свършено е, Аарън. Мога да се боря, може да отстъпя малко или пък да спечеля известно преимущество. Но всичко вече е свършено. Предназначението на Майкъл беше да ме доведе и задържи тук. И той го изпълни.