Ан Райс - Полунощ 2

Тя млъкна, но след малко продължи:

- Може би целият живот има съзнание. - Очите и? блуждаеха из малкото помещение и оглеждаха масите. - Може би цветята ни наблюдават. Може би дърветата мислят и ни мразят, задето можем да ходим. Или пък не им пука. Ужасът на Лашър е в това, че на него е започнало да му пука!

- Спри го - каза Аарън. - Вече знаеш какво представлява. Спри го. Не му позволявай да добие човешка форма.

Тя не отговори. Гледаше към полите на червеното си палто, сякаш внезапно стресната от цвета му. Дори не си спомняше да го е вадила от дрешника. В ръката си държеше ключ, но нямаше чанта. Само разговорът им бе реален за нея в момента, както и изтощението, и тънкият слой пот по ръцете и лицето и?.

- Всичко, което каза, е изключително - добави Аарън. - Успяла си да разбереш много. Сега използвай това знание, за да го държиш надалече.

- Той ще те убие - каза тя, без да го поглежда. - Знам го. Иска да те убие. Мога да го възпра, но каква сделка да му предложа? Сега знае, че съм тук. - Изсмя се тихо и огледа тавана. - Той е с нас. Знае всичките ми номера. Той е навсякъде. Като Господ. Само дето не е Господ!

- Не. Не знае всичко. Не му позволявай да те заблуди. Погледни историята. Направил е твърде много грешки. Можеш да търгуваш с любовта си. Търгувай с волята си. Пък и защо ще ме убива? Какво мога да му направя? Да те принудя да не му помагаш? Твоето чувство за морал е дори по-силно и по-фино от моето.

- Какво, за бога, те кара да мислиш така? - изненада се тя. - Какво чувство за морал? - Уплаши се, че ще припадне, трябваше да се маха оттук, да си иде вкъщи и да поспи. Но той беше там и я чакаше. Щеше да иде навсякъде с нея. А тя бе дошла тук с мисия - да предупреди Аарън. Да даде на Аарън последен шанс.

Но щеше да е така хубаво да се прибере и да заспи, само да не чува отново бебешкия плач. Лашър щеше да я обгърне с безбройните си ръце и да я залюлее в приятната си топлина.

- Роуан, чуй ме.

Тя като че се събуди от сън.

- По целия свят има хора с необикновени способности - каза Аарън, - но ти си една от най-изключителните, защото си открила начин да използваш силата си за добро. Не се взираш в кристално кълбо за два-три долара. Ти лекуваш. Можеш ли да съвместиш него с това? Или той ще те откъсне завинаги от мисията ти? Ще изцеди силата ти за създаване на някакво чудовище мутант, каквото светът не иска и не може да понесе. Унищожи го, Роуан. За твое добро. Не заради мен. Унищожи го заради онова, което е добро за теб.

- Ето защо ще те убие, Аарън. Не мога да го спра, ако го провокираш. Но с какво толкова е сгрешил? Защо си против него? Защо ме излъга?

- Не съм те лъгал. И ти знаеш защо това не бива да става. Защото той е същество без човешка душа.

- Това е религия, Аарън.

- Роуан, той няма да е нещо естествено. Не се нуждаем от още чудовища. Сред нас самите има достатъчно чудовища.

- Той е също толкова естествен, колкото и ние с теб - отвърна тя. - Това се опитах да ти кажа.

- За нас той е чужд, като огромно насекомо, Роуан. Би ли създала подобно нещо? Това не е предопределено да стане.

- Предопределено. А мутацията предопределена ли е? Всяка минута, всяка секунда, клетките мутират.

- Но в някакви граници. В някаква предвидима посока. Котката не може да полети. На човек няма да му пораснат рога. Има някаква схема в нещата и ние посвещаваме живота си на нейното изучаване. Тя е изумителна и грандиозна, но той не е част от нея.

- Така твърдиш ти. Ами ако няма никаква схема? Ако има само процес, само мултиплициращи се клетки и неговата метаморфоза е също толкова естествена, както когато една река излезе от коритото си и наводни ниви, къщи и хора? Както когато комета се удари в земята…

- А ти не би ли се опитала да спасиш човеците от този потоп? Нима няма да се опиташ да ги спасиш от огъня на кометата? Е, добре. Казваш, че той е естествен. Нека тогава кажем, че ние сме нещо повече от естествени. Ние се стремим към нещо повече от простия процес. Нашите ценности, състрадание, способността ни да обичаме и да създаваме подредени общества, ни правят нещо повече от естествени. Той не храни никакво уважение към това, Роуан. Виж какво е сторил със семейство Мейфеър.

- Създал го е!

- Не, не мога да приема това. Не мога!

- Все още говориш религиозно, Аарън. Говориш за някакъв закоравял морал. Не разполагаме с никаква стабилна логическа почва, на базата на която да го осъдим.

- Напротив. Не може да няма такава. Чумата също е естествена, но не би пуснала бацилите от епруветката, за да унищожиш милиони, нали? Роуан, за бога, нашето съзнание е образовано чрез плътта, от която произлиза. Какви щяхме да бъдем, ако не можехме да изпитваме физическа болка? А това същество никога не е получавало и най-малката рана. Никога не е било измъчвано от глад, нито е било пришпорвано от нуждата да оцелее. Той е просто лишен от морал интелект, и ти го знаеш. Знаеш го. Ето защо го наричам неестествен - тъй като не мога да открия по-подходяща дума.