Брандън Сандърсън - Брендон Сандерсон Ритматистът 1

— Горкият! — рече Флорънс. — Е, това не е особено справедливо. Мислех си, че дуелът ще е просто за хвалба.

Екстън се върна към работата си.

— Така — обобщи Флорънс. — Хубавец или не, господин Нализар ме впечатлява все по-малко. Фич е толкова мил и толкова обича преподаването си.

— Той ще оцелее — продължи Екстън. — Не го изхвърлят от работа. Джоел, предполагам, че си се размотавал достатъчно дълго в класната стая, за да наблюдаваш целия дуел?

Джоел сви рамене.

— Е, и как беше дуелът? — запита Екстън. — Фич представи ли се добре?

— Беше доста добър — каза Джоел. — Фигурите му бяха красиви. Той просто… е, изглеждаше без практически опит от истински дуели.

— Толкова брутален начин на работа! — изрече Флорънс. — Все пак те са хора на науката, а не гладиатори!

Екстън спря, после изгледа Флорънс над горната рамка на очилата си.

— Скъпа моя — заяви той, — не бих се учудил, ако наистина е нужно да има повечко предизвикателства като това. Може би днешният ден ще припомни на тия надути ритматисти причината за съществуването им. Падне ли Небраск…

— О, не ми разправяй истории за духове, Екстън — прекъсна го тя. — Това е просто инструмент на политиците, та да държат всички ни в напрежение.

— Ха — отговори Екстън. — Нямаш ли работа за вършене?

— В почивка съм, скъпи — отвърна му тя.

— Не мога да не отбележа, че винаги си в почивка, когато аз имам нещо важно за приключване.

— Предполагам, че зле организираш времето си — каза тя, пресегна се към дървената кутия на бюрото си и извади оттам сандвича с шунка и кимчи.

Джоел погледна големия часовник в ъгъла. Имаше петнадесет минути до следващия час — прекалено малко време, за да го изпратят да разнася още съобщения.

— Притеснявам се за професор Фич — произнесе Джоел, докато наблюдаваше часовника и сложните му механизми. На покрива седеше механична сова, която от време на време примижаваше, а после кълвеше ноктите си, докато чакаше кръглия час, за да забуха.

— О, няма да е толкова зле — заяви Екстън. — Предполагам, че директорът Йорк ще му даде неколцина ученици. На Фич му се полага малко почивка. Може и да му хареса.

Да му хареса? , рече си Джоел. Горкият човек беше смазан.

— Той е гений — каза Джоел. — Никой тук не преподава защити с такава степен на сложност.

— Той е истински учен — съгласи се Екстън. — Може би е твърде много учен. Нализар може и да е по-добър в класната стая. От това, което съм чул, някои от лекциите на Фич може и да са… малко над нивото на учениците.

— Не — възрази Джоел. — Той е изключителен учител. Обяснява нещата и не се отнася с учениците като с глупаци, както правят Хауърдс или Силвърсмит.

Екстън се подсмихна.

— Май съм те оставил с прекалено много свободно време, а? Искаш ли отново да си имам неприятности с ритматистите?

Джоел не му отговори. Останалите професори по ритматика дадоха да се разбере, че не желаят той да прекъсва лекциите им. Без Фич и благосклонното му отношение, Джоел нямаше скоро да се промъкне на която и да е лекция. Присви го отвътре.

Все пак можеше и да има шанс. Ако Фич ще подготвя няколко ученика, защо Джоел да не е един от тях?

— Джоел, скъпи — каза Флорънс, вече преполовила сандвича си. — Сутринта говорих с майка ти. Тя искаше да проверя дали не мога да ти ударя едно рамо за избираемия летен курс.

Джоел направи гримаса. Да живееш в кампуса като син на служители в колежа си имаше своите предимства. Най-голямата от тези облаги беше безплатното му обучение, въпреки че го бе получил само заради смъртта на баща си.

Обаче имаше и недостатъци. Много от останалите служители — като Екстън и Флорънс — получаваха пълния пансион като част от трудовия си договор. Джоел бе израсъл с тях и ги виждаше всеки ден — а това значеше, че те са добри приятели и с майка му.

— Работя по въпроса — каза той и помисли за писмото си до Фич.

— Наближава последният ден на срока, скъпи — продължи Флорънс. — Трябва да се запишеш на избираем. Най-после можеш да си избереш сам, вместо да се учиш за някаква поправка. Не е ли вълнуващо?

— Да.

През лятото повечето ученици си отиваха у дома. Онези, които оставаха в училище, посещаваха занятия само за половин ден и можеха да си изберат един курс. Освен ако не се бяха представили зле през учебната година и не се налагаше да вземат като избираем подготовка за поправителната сесия. Ритматистите бяха щастливци — стояха в училище по цяла година, обаче избираемият им предмет за лятото пак беше ритматически.