Брандън Сандърсън - Брендон Сандерсон Ритматистът 1

— Съжалявам — отговори Джоел. — Аз… хмм, прав сте. Бях мързелив. Но Вие не можете наистина да се върнете към онова, което казахте в началото на срока, нали? Резултатите от тестовете ми са достатъчно добри, за да ме пуснете.

Лейтън сплете пръсти пред себе си.

— Джоел, знаеш ли как изглежда на един преподавател това, че даден ученик никога не си изпълнява домашните задания, обаче някак успява да получи отлични оценки на тестовете?

— Че ученикът е мързелив? — объркано попита Джоел.

— Това е едната интерпретация — отговори Лейтън и измъкна няколко листа от купчината на бюрото си.

Джоел разпозна един от тях.

— Годишният ми изпит.

— Да — отвърна Лейтън и постави изпита на Джоел на бюрото до изпита на друг ученик. Другият ученик беше получил добра оценка, но не отлична. — Можеш ли да видиш разликата между тези два теста, Джоел?

Джоел сви рамене. Неговият тест беше прегледен и подреден, отговорите бяха написани под всяка задача. Другият беше разпилян, свободните места бяха пълни с надраскани бележки, уравнения и цапаници.

— Винаги съм подозрителен, когато ученикът не показва как е работил, Джоел — продължи Лейтън със строг глас. — Вече от седмици те наблюдавам и не съм успял да разбера как го правиш. Това не ми дава възможност да ти отправя официално обвинение.

Джоел усети как челюстта му увисва от потрес.

— Мислите, че мамя ?

Лейтън почна да пише на листа си.

— Не казах това. Не мога да докажа нищо. А в Армедиус не повдигаме недоказуеми обвинения. Обаче е във възможностите ми да те препоръчам за поправително обучение по геометрия.

Джоел усети как надеждите му за свободноизбираем предмет почват да се пропукват и да се заменят от ужасяващата представа как прекарва всеки божи ден през лятото в учене на елементарна геометрия. Лице на конус. Лице на триъгълник. Радиус на кръг.

— Не! — възкликна Джоел. — Не можете!

— Наистина мога. Не знам откъде се сдобиваш с отговорите или кой ти помага, обаче ще прекараме много време заедно, ти и аз. Ще излезеш от лятната избираема подготовка, научил геометрията по един или друг начин.

— Аз я знам — възрази трескаво Джоел. — Вижте, какво ще кажете да направя домашното си сега? Все още остават няколко минути до края на часа. После ще реша и други задачи. Това ще ми позволи ли да мина? — Той грабна една писалка от бюрото на Лейтън и отвори тетрадката си.

Първа задача , замисли се Джоел. Намерете лицето на трите оцветени дяла на конуса. Фигурата представляваше конус с два отстранени сегмента, а в дъното се даваха дължините и мерките на страните. Джоел хвърли поглед на числата, пресметна и написа отговора.

Лейтън положи ръка на рамото му.

— Джоел, това няма да помогне…

Прекъсна, когато Джоел видя втората задача. Изчислението беше лесно. Джоел написа отговора. Следващата фигура беше сфера с изрязан цилиндър и в задачата се търсеше лицето на получената фигура. Джоел надращи отговора.

— Джоел — каза Лейтън, — откъде се сдоби с тези отговори? Кой ти ги даде?

Джоел довърши следващите две задачи.

— Ако вече си получил отговорите от някого — продължи Лейтън, — защо просто не ги написа по-рано? Направил си си целия труд да измамиш, а после си забравил да напишеш домашното?

— Аз не мамя — отговори Джоел, докато пишеше следващия отговор. — Защо бих имал нуждата да правя нещо подобно?

— Джоел — каза Лейтън и скръсти ръце. — Предполага се, че всяка от тези задачи отнема поне по пет минути. И очакваш да повярвам, че ги решаваш наум?

Джоел сви рамене.

— Те са елементарни.

Лейтън изсумтя. Отиде до дъската, бързо начерта конус, после написа няколко цифри. Джоел използва времето да реши следващите три задачи от домашното. После погледна дъската.

— Двеста и едно цяло и един сантиметра — каза той, още преди Лейтън да е спрял да пише. Джоел сведе поглед към домашното и реши последната задача. — Трябва да се поупражните да чертаете, господин професор. Пропорциите на този цилиндър са малко сбъркани.

— Моля? — попита Лейтън.

Джоел отиде при него пред дъската.

— Дължината на наклона трябва да е дванадесет сантиметра, нали?

Лейтън кимна.

— Следователно, ако спазваме пропорциите — продължи Джоел, пресегна се и пречерта конуса, — радиусът на основата трябва да е толкова дълъг, ако искате точно да отразява пропорционалната мярка от четири сантиметра.

Лейтън постоя малко и погледа поправения чертеж. После извади линия и премери. Леко пребледня.