Уилям Уортън - Татко

— Как е откъм твоята страна, Джак?

Но той продължава да работи усърдно и не ми отговаря.

Това са двете събития за този ден. Слагам го на легло да подремне и отново лягам с него. Заспивам, не знам дали той спи или не. Не ме перва пак, нито ме безпокои по друг начин и ние прекарваме два спокойни часа.

Приготвям вечеря, храним се, после пускам телевизора. Този път не гася светлините. Настанявам го в люлеещия се стол и сядам малко зад него. Люлея го, както той самият винаги правеше, докато гледаше телевизия. Иска ми се да възпроизведа, доколкото мога нещата от нормалния му живот.

Но това не оказва никакво въздействие. Той отново започва да се навежда напред; после се смъква на ръце и колене на пода. Почва да загребва фантомите си и да се бори с шарките на килима. Пълзи и влиза в тоалетната. Надниква в тоалетната чиния така, както би направило едно куче; почти очаквам да си пъхне главата вътре. Изправя се, като се държи за умивалника, и се вторачва в образа си в огледалото. После грабва кранчетата за топла и студена вода и започва да ги тегли. Не се опитва да ги превърти, само ги тегли. Връщам го обратно във всекидневната и го поставям на стола му.

Всичко започва отначало. Няколко пъти инспектира рамката на вратата. Наблюдавам го, опитвам се да разбера какво става в мозъка му.

Млечни царевици, обвити в коприна. На някои стъбла има по четири-пет, урожаят ще бъде богат. Горещо е, но земята е все още влажна под краката ми, защитена от слънцето и вятъра. Около мен се издигат блестящи, синкавозелени, широки листа и натежали от прашец пискюли. Стъпвам внимателно през създадената от мен джунгла, като изтръсквам прашеца сред жадно разтворените листа. Полъхва лек ветрец. Спирам се и се вслушвам в шумоленето на листата.

Каква може да е причината? Кое е това огромно бебе? Такъв ли е бил като дете? Нима няма никакъв спомен от това, което е преживял? Възможно ли е цял един живот да бъде заличен просто ей така? Като че ли някой е прекарал гигантски магнит над паметта на компютър и е изтрил всичко. Компютърът е същият, но там вече няма нищо.

Той заспива на пода пред телевизора като мъртъв индианец от каубойски филм. Да го събудя ли? Какво да правя? Трудно ми е да вземам решения. Донасям няколко одеяла и го покривам. Внимателно поставям възглавница под главата му. Той спи дълбоко.

Седя на стола и го държа под око. Затварям и заключвам външните врати; спускам венецианските щори. Затварям и всички врати в хола. Решавам, че е в безопасност, дори и ако заспя.

Правя някои промени, все едно че в дома има бебе. Махам дреболиите от масичката за кафе и другите ниски масички — неща, с които би могъл да се нарани. Сядам в люлеещия се стол, телефонирам на Джоан и й казвам, че всичко е наред. Тя ми съобщава, че мама се държи добре. Марио гледа да стои настрана. След разговора заспивам почти веднага.

Когато се събуждам, татко отново е изчезнал! Минава известно време, преди да разбера това. Опитвам се да не изпадам в паника. Давам си сметка, че не е възможно да е отишъл надалече; вероятно е в кухнята. Влизам в нея, но тя е празна. Пресичам всекидневната и поглеждам в хола. Не е там. Вратите към спалнята и банята са все още затворени. Проверявам навсякъде. Няма го никъде.

По дяволите, къщата не е толкова голяма! Бързо проверявам предната и задната врата; все още са затворени. Тичам обратно в спалнята и поглеждам под леглото му, зад вратата, в дрешника, под раклата и тоалетката. Обзема ме отчаяние. Какво ще кажа на майка и Джоан, ако не го намеря?

Влизам в средната спалня и поглеждам под леглото, в дрешника, навсякъде. Готов съм да започна да изтеглям чекмеджетата и да проверявам и в тях. Тичам обратно в кухнята, поглеждам под масата, във фурната. Връщам се във всекидневната. Поглеждам зад кушетката, зад стола. Не остана място, което да не съм проверил. Това е една от онези мистерии на заключените стаи. Какво стана с трупа? Тръгнал си е, ето какво; може би направо през стената. Може би е станал невидим! Мисля за всички тези неща. Ясно е, че ловът на „невидимите пеперуди“ трябва да ме е впечатлил.

Строполявам се на люлеещия се стол. Трябва ли да се обадя на полицията? Не, трябва да обмисля това. Правя няколко дълбоки вдишвания и издишвания според препоръките на йогите. Ставам и внимателно проверявам отново всички врати. Не би могъл да излезе, резето на външната врата е на мястото си. Дори и неочаквано да се е възстановил физически и психически, да е отворил вратите и да е излязъл, като ги затвори зад себе си, няма как да върне резето от вътрешната страна!