Уилям Уортън - Татко

Стигам до най-доброто място, спирам и те скачат. В течение на годините всеки си има място, където бере. Бес и Лизбет се отправят към редкия бъзак, където е тяхното място. Аз предпочитам край пътя; там те узряват най-напред и са по-сладки. Винаги изяждам първите десет, а след това всяко двайсето. Кой знае защо броя плодовете, докато ги бера. От време на време някой намира много плодове и всички отиваме там.

Берем до обед. Дъждът, който пада снощи, беше точно това, от което се нуждаехме: достатъчно обилен да напои земята, без да забави растежа. Вероятно са се образували множество малки, пресни локви и езерца с рояци комари. Ще трябва да закърпя мрежите против комари, преди да навлезем в сезона им.

Когато се връщаме, децата са вече там. Джоан е подредила масата, а Джони е на задната веранда, бие масло. Ханк е на горния етаж; вероятно се е захласнал по своите пеперуди.

Бес е приготвила печено със зеле, лук и моркови. На връщане от училище Джоан е купила хляб в града. Изяждаме хляба и печеното за петнайсет минути. За десерт Джони донася прясна студена сметана от разбитото за масло мляко. Върху него слагам от дивите плодове. Те са все още топли от слънцето и потъват в сметаната.

Когато големите деца отиват на училище, Бес слага Лизбет да спи в задната стая. Двамата с нея също си почиваме около час в леглото. Отстрани сигурно изглежда като истински мързел. Най-хубавото време са точно тези часове — все още човек не е твърде уморен, а и нали всеки има само по един живот. В крайна сметка това е една от причините, поради която хората се женят, нали?

Почти три часът е, когато стигам до доматите. Някои от тях вече са наедрели колкото топка за тенис. Скоро ще почервенеят, месец преди доматите на другите градинари. Дон Амброджи от централния пазар ми казва, че ако му доставя узрели домати в началото на юни, ще ми ги плати по долар.

Засадих тези домати в оранжерията, която построих от спасените прозорци при събарянето на стария хотел „Сийсайд“ в Кейп Мей. Той имаше веранда към океана с големи прозорци. От тях си направих оранжерия — покрих огромна площ. През студените нощи и дни поддържам топлината с малка печка в барака зад оранжерията. До края на април разсадът вече е готов.

Разсаждам ги около първи май и се моля. Слава Богу, тази година нямаше късни застудявания! Сега имам хубави, силни стръкове, отрупани с новия сорт почти безсеменни домати „Бийфстек“. Обзалагам се, че тази година ще изкарам повече от седем тона и ще се освободя от тях навреме за голямата ми работа с царевицата. Ще продам изгодно две реколти една след друга.

Нося връзки и два снопа прави колове. От тежестта на плода и от дъждовете крехкото стебло може да се пречупи. Доматите с петна от досега им с пръстта стават само за консервната фабрика.

Боря се с тези дяволи: мъча се да ги вдигна нагоре и да ги вържа. Лесно е да се счупи клонче — просмукани са с вода и плодът им тежи. Ръцете ми позеленяват от стъблата и листата им. Чудя се за какво ли са светлите, бяло-зелени косъмчета; може би да ги защитават от насекоми. Доматите винаги са били секси растения за мен още от времето, когато бях дете в нашата ферма в Уискънсин. Те изглеждат някак прекалено добри за обикновените хора — почти като нещо, дошло направо от Райската градина.

Навеждам се само от кръста. Това е нещо, на което татко учеше Ед, когато обирахме насажденията ни с краставички. Ако се налага да се наведеш повече, то тогава клекни, с пети, забити в пръстта. Така гърбът ти никога няма да се схване. Татко има изправена фигура, а е почти седемдесетгодишен. Когато извършва дърводелска работа, се навежда или кляка по същия начин, по който правеше това в полята на Уискънсин.

Слънцето е слязло доста ниско, когато довършвам и последното стъбло. Почти съм пиян от силния аромат на доматите. Когато връщам връзките и остатъка от коловете си в бараката, усещам миризмата на сухо дърво и стърготини. Определено има нещо в миризмата на доматите, което изостря обонянието. Знам, че ще поглъщам миризмите на всякакви неща, докато вървя към вкъщи — дори на пътеката от утъпкана пръст и скалите.

Отивам до утайника и гребвам вода да се измия. Пия леденостудена вода направо от шепите си. Прокарвам ръце през косата си. Тя е пораснала, тази вечер вероятно ще бъде посветена на подстригване; цялото семейство има нужда от това. Никой не протестира, откакто направих фризьорски стол от стара автомобилна седалка и счупен въртящ се стол, който открих на бунището извън града. Подстригвам всички, включително и Бес, а тя подстригва мен, помагам й, като държа огледало отпред и я напътствам къде да реже.