Уилям Уортън - Татко

В нашата къща се храним като французите, както беше и в моя дом, когато бях дете. А това означава обилен обяд, само супа и хляб вечер. Супите на Бес са най-добрите в света и са винаги различни.

Оглеждам се за Ханк. Вероятно пак събира пеперуди. Чекмеджетата му са пълни, а и стените в стаята на момчетата са покрити с тях. Джони казва, че стаята им изглежда призрачна през нощта, особено когато има луна, но още не се е оплаквал. Той е търпелив с брат си, а Ханк е малко странен. Започна да събира разни неща от момента, в който стъпи здраво на крака. Но от три години пеперудите са неговата страст. Бес ми казва, че в гардероба с дрехите е намерила кутии с пашкули. Единственото му желание за коледен подарък тази година беше да получи още книги за пеперуди и още топлийчици, инструменти, химикалки и стъкълца за подреждането им. Може да говори с часове само за молците. Човек не знае какво може да очаква от децата си, но Ханк наистина е странен.

Лизбет ме забелязва и се втурва срещу мен. Хващам я, когато се хвърля към мен с разтворени ръце. Или аз остарявам или тя става по-голяма, вероятно и двете, но знам, че ще ми липсва в тези часове на деня. Вдигам я на рамене и извървяваме последните метри до верандата. Пускам я леко на стъпалото.

Бес ни вика за вечеря. Ханк се спуска от горния етаж, а Джони идва отзад. Не си говорим много, всеки е гладен. Изчаквам, докато всички заемат местата си и утихнат. Бес слага на масата вдигащия пара супник. Навеждам глава и се моля. Не казвам обикновеното: „Благослови ни, о, Господи.“ Тази вечер казвам само: „Благодаря ти, Боже, за доматите, амин.“

Марио се връща с разтворения валиум. Той държи главата на татко, а аз се опитвам да разтворя с лъжицата устните му. Все едно, че се опитвам да нахраня мъртво птиче, когато вратът му е вече пречупен и храната отказва да отиде надолу. Държа носа на татко, за да преглътне. Почти съм сигурен, че успях да вкарам по-голяма част от валиума.

— Марио, аз ще стоя тук, а ти приготви колата с легло, за да го пренесем в нея.

Той излиза и аз сядам до татко. Наблюдавам го как постепенно се отпуска. Маха ръце от очите си и сяда. Но очите му са празни, лицето — също. Гледа втренчено в нищото. От време на време устните му потрепват, пръстите му се гърчат и играят с цепката на панталоните му.

Когато Марио се връща, го моля да намери чисто бельо и панталони. Преобличаме го; всичко минава без неприятности, подчинява се, не се бори с нас. Но в този момент Джоан надзърта през вратата. Когато я вижда, татко закрива отново лицето си с ръце и издърпва коленете си нагоре. Отпращам я с ръка. Галя го ласкаво по главата, докато отваря едното си око, после другото, поглежда към вратата, където беше Джоан. Смъква внимателно ръце от лицето си и отпуска крака.

Оставям татко с Марио и моля Джоан, Джон и Мерилен да стоят в кухнята, докато го сложим в колата. Връщам се в стаята при него. Изправяме го на крака, но той се е отпуснал съвсем. Докато вървим по коридора, краката му се влачат след нас — всъщност направо го носим. Влачим го до колата и с общи усилия го настаняваме на леглото. Татковите очи са втренчени нагоре; покривам го с одеяло. Джоан ми подава чанта с пижамата му. Марио сяда отпред и ние потегляме. Бях помолил Джоан да се обади на болницата и да им съобщи, че сме тръгнали. По време на цялото пътуване до болницата седя до татко. Той не се помръдва.

Когато се приближаваме до болницата, действието на валиума започва да отслабва. Първо започват да треперят устните му, после започва да размахва ръце и да се опитва да стане от леглото.

Докато стигнем до магистралата за Сан Диего лежа върху него, прегръщам го, опитвам се да го задържа на леглото. Марио непрекъснато поглежда назад и лицето му е посивяло от страх и шок. Той е от онези мъже, които трябва да се бръснат по два пъти на ден. Сега лицето му е покрито с гъста брада и изглежда като пребит. Не ми се мисли какво ще обясняваме на ченгетата, ако ни спрат.

Спираме до входа за „Бърза помощ“. Когато дежурните ме виждат как се боря с татко, тичат обратно за носилка с ремъци. Четиримата го изкарваме от колата върху носилката и закопчаваме ремъците. Делибро е тук, гледа втренчено, не може да повярва на очите си. И Чад е тук. Добре, че той е дежурен тази вечер. А може и Джоан да се е свързала с него.

Вкарват татко в едно от помещенията за бърза помощ; Чад започва изследванията си: кръв, урина, слюнка и т.н. Слагат го на системи. Вече поне не се бори. Делибро ме извиква настрана.