Уилям Уортън - Татко

— О, аз съвсем не се безпокоя за това, Джаки, но не съм сигурен дали нейното отиване при психиатър е добра идея.

Нямам време да отговоря, защото точно тогава пристига Били. Почти толкова е мръсен, колкото беше, когато се появи за пръв път. Спал в палатка на плажа в Енсенада.

Пращам го под душа и го питам дали ще бъде вкъщи утре, за да прескоча до Марти. Чувствам, че не й отделям достатъчно време. Били не може да ми откаже, а аз си мисля, че и мама ще му се радва — толкова е изплашена от татко.

Обаждам се на Марти и решаваме да се срещнем пред френското кафене близо до плажа и да закусим заедно.

Били ще спи в спалнята към градината. Аз съм в страничната спалня, а мама и татко спят вече в тяхната. Тази вечер, докато минава край стаята ми по нощница, мама ми отпраща погледи като девойка, принесена в жертва на Минотавъра. Затварям вратата и се преструвам, че не съм видял нищо.

Тази сутрин татко ще ходи при Марти. Аз се излежавам до късно в мекото, пухкаво легло — имам чувството, че спя в куп овесено брашно.

Налага се да стана, за да отида до тоалетната. Тихо излизам навън с гол задник, промъквам се отзад и пикая срещу стената. Тогава забелязвам, че колата вече е изчезнала. Татко е заминал. Връщам се обратно в стаята, скачам в леглото и потъвам в пуха.

Започвам да се унасям, когато се появява баба. Преструвам се, че спя. Искам да разбера какво е замислила този път.

Поне не се прокрадва като призрак. Втурва се към леглото и разтърсва рамото ми. Бавно отварям очи. Пребледняла е и трепери. Плъзвам се нагоре така, че да се облегна на възглавницата.

— Какво става, бабо? Седни; изглеждаш ужасно.

Тя рухва на леглото до мен и започва да плаче. Сграбчва ръката ми и я стиска. Ама че късмет — точно в деня, в който татко решава да изчезне, някой умира. По дяволите! Изплашен съм, а и все още съм с гол задник.

— Били, трябва да ми помогнеш! Не знам какво да правя! Той се държи като луд. Страхувам се дори да говоря с него!

— Какво прави, бабо, кажи ми! Какво е станало?

— Съвсем се е побъркал, Били. Да го види сега онзи негов психиатър и ще разбере, че съм права. О, Господи! Поне баща ти да си беше тук. Сигурна съм, че този път ще трябва да го затворим някъде; с моето сърце не издържам повече!

Исусе, ако само ми каже какво е станало или поне да излезе от стаята, така че да мога да се облека и сам да отида да видя!

— Бабо, кажи ми какво става? Какво прави дядо? Кажи ми!

— Няма да повярваш какво прави. В тоалетната е; седи там цяла сутрин. Разтревожих се и отидох да видя; никога няма да можеш да познаеш какво прави?

Млъква и ми дава две секунди. Ако ги беше удължила с още две, щях да се изкуша да кажа, че седи на тоалетната чиния и се опитва да се облекчи на спокойствие. Какво друго?

— Били, той пълни умивалника с вода и пуска в него малки лодчици, направени от кибритени клечки или хартия. Едва не умрях! Той не ме забеляза, така че го наблюдавах известно време. Първо пълни умивалника, после пуска малките си лодчици в него и изтегля тапата, за да изтече водата. Дори прави вълни с ръката си, така че лодчиците да се движат в кръгове — също като някое дете. Никой не може да ме убеди, че това е нормално, Били; той напълно е откачил.

— Да-а, бабо, е, и, какво стана тогава? Пита ли го какво прави? Може само да се е опитвал да намести умивалника.

Поглежда ме, като че ли и аз съм луд. Опитвам се да печеля време; какво ли може да е обяснението на това, по дяволите?

— Накрая събрах смелост и се приближих към него, така че той ме забеляза. Обръща се и ми се усмихва, като че ли всичко е в реда на нещата. Опитвам се да говоря спокойно; не искам да го предизвиквам: „Какво правиш тук, Джак?“ Изплашена съм до смърт. Човек никога не знае какво може да направи.

— Казва нещо за жена на име Карол Алис, после върти пръсти във въздуха, мърмори нещо за въртенето на земята; после ме поглежда в очите и произнася съвсем ясно: „Може би няма да се плашиш повече от земетресенията, Бес.“

Исусе! Ако баба е схванала вярно поне половината от това, което разказва, дъските на дядо действително хлопат! Напоследък наистина беше много различен, но това вече е прекалено!

— Това ли е всичко!

— Били, толкова се изплаших, че излязох заднешком и дойдох тук да те събудя. Може би трябва да телефонираме на Марти и да кажем на баща ти. Не знам коя е тази Карол Алис, но името ми звучи като негърско; вероятно има предвид някоя от онези сестри, с които флиртуваше в болницата. Винаги съм казвала, че няма по-голям глупак от един старец.