Уилям Уортън - Татко

— Какво всъщност става, дядо? Защо се получава така?

— Не знам, Били. Може би някой учен ще обясни това явление; аз не мога. Интересното за мен е, че тук се получава съвсем обратното на ефекта на Кориолис в умивалника. Ела, ще ти покажа още нещо.

Води ме в оранжерията. Виждам фуния, прикрепена към стара кофа, и в нея тече вода през малък маркуч. Към фунията с връвчица е вързана тапа. Пуска водата, докато фунията се напълни. После поставя върха на пръчката с прорез накрая на фунията и търка, докато по повърхността на водата във фунията се образуват вълнички.

— Сега издърпай тапата, Били, и гледай какво ще се случи.

Издърпвам я и наблюдавам как водата от фунията изтича в кофата под нея, докато той продължава да търка по пръчката. Водата се върти по посока, обратна на движението на часовниковата стрелка — противно на ефекта на Кориолис!

— Какво мислиш за това, Били?

— Какво я кара да се върти обратно, дядо? Вибрациите?

— Това е още една загадка за учените, Бил. Но след като те дори не вярват, че водата се излива в канала с въртене по посока на часовниковата стрелка, откъде ще знаят за въртящите пръчки?

Отмята глава и се смее. Това смях на маниак ли е?

Повтаряме търкането по пръчката и изпускането на водата пет или десет пъти с един и същ резултат. После дядо отива до средата на оранжерията, където се намира стар, плетен стол, и сяда на него. Изплетен е по шест различни начина. Веднъж татко ми каза, че дядо сам е направил този стол преди двайсет години от тънки жилави пръчици, които е насякъл от дърветата край потока в Топанга. Сядам на пейката, на която той обикновено държи празните си саксии.

— Добре, Били, ще ти кажа още нещо, и то звучи много по-невероятно от случаите с умивалника и пръчката. Все пак слушай внимателно!

Поглежда ме, сякаш се страхува, че няма да му повярвам; кръстосва краката си. Те са толкова тънки — висят като пръчки към земята и почти не може да се разбере, че са кръстосани. Готов съм да повярвам на всичко, което ми каже. Започвам да си мисля, че моят дядо е гений.

— Били, заинтригувах се от ефекта на ускорение на Кориолис преди трийсет години, когато работех за „Дъглас“. Опитвахме се да вградим автоматичен коректив на Кориолис към навигационната система на бомбардировачите. Беше много секретно и аз работих върху това повече от година. Накрая трябваше да се откажем. Причината за ефекта на Кориолис е, че земята се върти с различна скорост в зависимост от отдалечеността от екватора. Тук, в Лос Анджелис, ние се въртим с над хиляда двеста и шест километра в час, но в Бостън скоростта им на въртене е само около деветстотин и шейсет и пет километра в час. Всичко бе толкова сложно за мен, че не можах да го проумея и ме преместиха на друга работа. Пилотите продължиха да правят сами необходимата компенсация. Знаеш, че ако летиш от Сиатъл за Ню Йорк, ще се озовеш в Бразилия, ако не компенсираш ефекта на Кориолис.

Все още се взира в мен, като че ли се страхува, че няма да му повярвам.

— Но, Били, това нещо за Кориолис заседна в мозъка ми и аз винаги наблюдавам изтичането на водата от умивалника.

— После, през 1953 година, когато се роди сестра ти Марта, забелязах, че водата започна да се излива в канала, като се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това продължи три дни — точно преди голямото земетресение в Бейкърсфийлд. Продължи да се върти в обратна посока още шест дни след земетресението. Не казах на никого. Нямаше смисъл, още повече след като едното нещо изобщо се предполага, че не се случва. После, през 1971 година, стана онова ужасно земетресение в Нюхол, на около трийсет километра оттук. Забелязах, че пет дни след него водата се въртеше в обратна посока. Този път казах на Джоан — нейната къща е по-близо до Нюхол; тя провери и потвърди, че водата се върти обратно и там. Оттогава и двамата с Джоан непрекъснато следим водата при изливането й в канала. Преди две години водата при нея започна да се върти обратно. Проверихме с умивалника и тук — също. Два дни по-късно имаше земетресение в пустинята, което не се почувства тук, но силата му беше пет цяло и три по скалата на Рихтер.

Разказва ми всичко това най-спокойно. Погледни го само — седи си кротко тук и вероятно открива нещо много важно!

— Хей, дядо, но това е страхотно! Някои изследователи трябва да научат за това; може би ще могат да го преценят и разработят.

— Аз имам по-добра идея, Били. Знам начин, с който можем да направим проверка сами и може би да си създадем малко удоволствие. Знаеш, че баба ти обича Калифорния, но се страхува до смърт от земетресения. По време на онова в Нюхол, докато се люлеехме в леглото, си мислех, че няма да го преживее. Дори звукът от прелитащите самолети я хвърля в паника. Сега, с това нейно болно сърце, сигурно ще бъде от значение, ако направим някакъв вид приспособление за предсказване на земетресения. Как ти се струва?