Уилям Уортън - Татко

— Да-а, ще бъде голяма работа — но как?

— Знам как, Били, но имам нужда от твоята помощ.

Протяга ръце.

— Тези ръце вече не са така стабилни и определено не са така силни. Хайде двамата с теб да направим заедно уред за предсказване на земетресенията. Ще работим тайно. Това ще бъде изненада за баба ти.

— Какво ще кажем на баба и татко? Те ще искат да знаят с какво се занимаваме.

— Ще им кажем, че това е тайна. Имаме право на малка тайна. Когато го направим и той работи, ще ги изненадаме с него.

— Да-а, но баба изпадна в истерия от това, че си играеш с лодчици в умивалника. Какво да й кажа? Какво ще си помисли?

— Всичко ще бъде наред, Били; ще й кажа, че работим по научен проект. Ще й поговоря, но ние едва ли можем да постигнем много с нея. Баба ти и без това от дълго време е убедена, че съм луд.

Усмихва се и клати глава, като че ли това е най-смешното нещо в света.

— Били, ето, вземи този молив и лист хартия; запиши нещата, които трябва да купиш. Първо, голяма прозрачна пластмасова фуния, поне два пъти по-голяма от тази тук. Второ, аквариум с диаметър на отвора около двайсет и пет сантиметра; ще имаме нужда и от няколко пластмасови тръби с вътрешен диаметър пет милиметра; батерия за фенерче, крушка и звънец, онова ново епоксидно лепило. Ще трябва да се купи и малка електрическа помпа от тези, които се използват за аквариуми: не въздушна, а водна помпа. Можеш да намериш всичко в магазина за декоративни рибки. Купи зелена боя за боядисване на яйца. Тук, в работилницата, имам стара тръба — мисля, че това е всичко, от което ще имаме нужда.

Пъха ръка в задния си джоб и измъква портмоне. Подава ми банкнота от десет долара, прибавя още една от пет долара.

— Ако това не стигне, Били, ще ми кажеш.

Преповтарям написаното. То е такъв странен асортимент, че за нищо на света не бих искал да обяснявам на баба, а даже и на татко какво ще купувам.

Когато се връщаме, баба излиза от задната спалня, бавно приближава до нас. Дядо я прегръща и я целува. Тя си умира от страх. Иска да я последвам в спалнята. Намигам на дядо и влизам след нея.

— Какво става, Били? Защо се държи като побъркан? Видя ли го как ме целуна пред тебе? Никога по-рано не е вършил такива неща.

— Не се тревожи, бабо, нищо му няма. Има причина за онази работа с умивалника и лодчиците. Той подготвя изненада за теб и аз му помагам. Не се плаши, не е луд.

— Исусе, Света Дева Марио и Йосиф! И ти си точно толкова глупав, колкото баща ти и онзи психиатър! Какво прави за мен — лодчица-играчка? Няма да се изненадам, ако е така; няма да се учудвам на нищо, което той прави. Ако той не е побъркан, тогава трябва аз да съм лудата; а ако все още не съм, то сигурно скоро ще бъда! Повече не мога да понасям това!

Дори и да се опитам да й обясня нещата, няма да има никакъв смисъл. Скачам на мотора и отпрашвам за „Кълвър Сентър“. Паркирам зад магазина и за петнайсет минути се сдобивам с всичко с изключение на водната помпа. Никой не може да ми каже къде продават такива помпи. Когато се прибирам, намирам дядо в работилницата; разглобил е нещо на тезгяха. Стара електрическа самобръсначка. Показвам му купеното и му казвам за помпата.

— Добре, Били, така и предполагах. Можем да направим малка помпа от това старо моторче тук.

Посочва моторчето върху тезгяха. Как, по дяволите, ще направи помпа от електромотор на стара самобръсначка?

— Ще се наложи ти да свършиш по-голяма част от работата, Били. Но сам ще се увериш — преди да се усетиш, ще имаме чудесна малка помпа на разположение.

Работим цял следобед. Накара ме да изрежа вентила от вътрешна гума на колело; залепваме го с епоксидна смола и след това закрепваме полученото към система от тръби. Показва ми как да прикрепя духалото към мотора, и — невероятно! — когато го свързваме към тръба, потопена във вода, направеното от нас приспособление помпи като откачено.

Сетне пробиваме малък отвор във фунията. От външната й страна залепяме с епоксидно лепило тръба като клапан: докато водата тече в една посока, клапанът е затворен; отваря се в момента, в който тя промени посоката си, и тогава през отвора изтича вода.

После правим малка Т-връзка с тръбите там, където може да влезе вода. Ако в Т-връзката влезе вода, тя затваря веригата чрез проводници, свързани с батериите. Едновременно се задействат и звънецът, и лампичката.

Сковаваме малък корпус за помпата и той го боядисва в черно. После поставяме фунията в отвора на аквариума. Единият край на пластмасова тръба виси над фунията на телена кукичка от закачалка за палто; другият й край минава през помпата и се връща в аквариума. Напълваме го със зелена вода, боядисана с боя за великденски яйца. Водата се изпомпва нагоре и се излива във фунията, откъдето непрекъснато изтича обратно с въртене според ефекта на Кориолис. Дядо монтира в аквариума и водонепромокаема лампа — и то е осветен през цялото време.