Уилям Уортън - Татко

Цялата система работи съвършено. Водата непрекъснато се пълни отгоре, върти се, излива се в аквариума, изпомпва се отново. Човек може да изпадне в хипноза — все едно, че гледаш работеща пералня или една от онези вулканични лампи. Толкова е красиво, че няма значение дали предсказва земетресения или не. И без това кой знае дали някога ще разберем това.

Междувременно татко се връща и баба ми веднага му се оплаква от нас. Той ме пита какво става, казвам му, че правим изобретение. Допълвам, че то ще бъде изненада. Татко се безпокои особено много как тя ще възприеме това. Успокоявам го, че всичко ще е наред. От своя страна той ме осведомява, че бременността на Марти започва да й личи и че трябва да се видя с нея. Някак странно е да мисля за Марти като за бременна жена; това ме кара да се чувствам по-стар, а тя като че ли се превръща в нещо повече от сестра.

Вечерята е истински кошмар — баба ми е в истерия. Татко или мълчи, или се опитва да поддържа някакъв безопасен разговор. Двамата с дядо нямаме търпение да се върнем в работилничката.

Приключваме към осем. Боята върху кутиите не е изсъхнала съвсем. Слагам цялата машинарийка в кашон и го отнасяме във всекидневната. Дядо върви до мен с лице, грейнало в широка усмивка. За мен този ден с него беше страхотен.

Татко и баба гледат „Малка къща в прерията“; най-вероятно само баба гледа, а той й прави компания. Поставяме кашона на пода до масичката за кафе и търсим контакт. Намираме го и аз пляскам с ръце.

— Драги присъстващи, сега ще демонстрираме най-великото откритие на нашия век, единствения и неповторим предсказател на земетресения. Тази вечер имаме късмет: между нас е и самият изобретател, доктор Джон Тремънт.

Дядо седи на дивана и се усмихва. Виждам, че мръсният кашон във всекидневната е смачкал фасона на баба.

— Джаки, казвам ти, тия двамата тук са толкова глупави, колкото си и ти. Какво има все пак в този кашон, Били? Няма да търпя никакви животни в къщата — само цапат, а все аз чистя.

— Не се безпокой, мамо. Казват, че става въпрос за изобретение; това не е животно. Я ми кажи, Том Суифт, какъв е шансът това нещо да гръмне?

— Съвсем безопасно е, Джони. Бес, искам да кажа, Бет, ужасно се страхуваш от земетресенията, нали? Е, ние решихме проблема. Това изобретение ще предсказва земетресенията. Докато работи безшумно — нямаш причина за тревога. Ако предстои земетресение, светва лампичка и започва да звъни. Ще имаш на разположение два дни да се скриеш под легло или където решиш, че ще бъдеш в безопасност.

Дядо става внимателно, отива до баба и отново я целува. Тя ме гледа над рамото му, а аз настройвам предсказателя. Поставям помпата под дивана, за да не се вижда. Останалото сме изработили така, че изглежда като направено и монтирано от професионалисти. Готов съм да го включа в електрическата мрежа. Дядо вдига ръце като диригент на симфоничен оркестър.

— Дръжте си шапките, дами и господа, старт!

Насочва пръст към мен и аз включвам машинката. Лампата в аквариума светва, моторът се върти, тя помпи, излива и върти водата — точно като в увеселителен парк в центъра на града. Баба и татко са вторачени в нея занемели. Дядо обяснява.

— Виждате ли, тя трябва да си работи така непрекъснато. Ако има земетресение, водата започва да се върти обратно и задейства алармената система. Как ви се струва?

Повече не мога да мълча.

— Това е изключително изобретение и произведение на изкуството, ако питате мен. Това е работа на истински гений!

Баба посочва окото си, за да видя дали в него не плуват корабчета. Хили се, но изглежда напрегната.

— Вие и двамата сте се побъркали; това ви е в кръвта. Човек, който има капчица разум, никога няма да направи такава щура измишльотина.

Татко се интересува как ще работи при евентуално земетресение. Навежда се напред и дядо обяснява за Кориолис и за въртящите пръчки. Пускам телевизора. Предсказателят си работи — все едно, че си имаме малък фонтан или водопад върху масичката за кафе. Веднага мога да го продам на разните глупаци и откачени колекционери на щуротии. Баба все още мята светкавици с очи и се държи като ухапана от оса.

— Били, аз не знам нищо за земетресенията, но ти казвам едно: ти не можеш да държиш тази машинка върху масата за кафе тук, във всекидневната. Само от шума й ще полудея; то е като нещо, измислено от Бък Роджърс. Джак, може би ще си я сложиш в оранжерията и ще ми кажеш, когато започне да звъни.

Това е. Дядо ме поглежда и се усмихва. Не мисля, че някой от нас е очаквал тя да приеме нещата по друг начин. Честно казано, радвам се. Премествам предсказателя в моята спалня и си го слагам на нощното шкафче. Докато заспя, го наблюдавам. Затварям бавно очи и си представям, че слушам водопад. Дано проклетото нещо не започне да звъни през нощта.