Уилям Уортън - Татко

Татко отново се изправя с мъка от стола, но този път си взема бастуна. Тръгва към вратата, усмихва ни се през рамо. Поглежда часовника над телевизора.

— Отивам да си облека костюма за гледане на бейзболни мачове. Наближава мачът с отбора на „Доджърс“.

Бавно върви към задната спалня. Мама ме поглежда.

— Джак, начинът, по който говори, не е нормален. Никога досега не е говорил така. Нещо се е случило; той е друг човек.

Вече не плаче. В този момент майка ми е такава, каквато е в действителност, без преструвки и камуфлаж. Изплашена е твърде много, за да се преструва или да се опитва да прикрие нещата. За пръв път имам чувството, че двамата с нея можем наистина да говорим.

— Мамо, мисля, че сега с нас говори истинският Джон Тремънт. Крил се е повече от петдесет години. Мисля, че днес той ни разреши да видим що за човек е всъщност; той е умен — нещо, което сам не подозира. А и как да открие истината за собствените си възможности? Всеки е печелил, като го е карал да мисли противното. Обзалагам се, че компанията „Дъглас“ е направила поне десет милиона долара само от неговите идеи. Те са били заинтересувани да му липсва самочувствие, за да извлекат максимални печалби. Всички са разчитали на него през целия му живот — включително и ние. Психиатърът казва, че татко е един от най-интелигентните хора с богато въображение, които някога е срещал. Иска дори да го изпита с някои тестове за интелигентност, които не зависят от образованието. Татко вероятно е някакъв гений.

Майка се обляга назад и цялото й същество говори: „Я не ме будалкай!“ Вторачва се в мен.

— О, хайде, Джони! Може и да е умен, но не е гений. Цял живот съм с него. Обича да изпипва нещата, но никога не е бил способен да измисли нещо друго освен играчки за вас, децата, или разни щури неща. Той е сръчният Джак, но никога не е печелил повече от шест хиляди долара годишно. Ако този психиатър мисли, че баща ти е гений, самият той трябва да е луд.

— Мамо, трябва да се срещнеш с доктор Делибро. Може би ще му помогнеш да види татко в нова светлина. Както казваш, ти го познаваш най-добре. Психиатърът се опитва да помогне на татко да събере двата свята в един, а ти можеш да му помогнеш много повече, отколкото всеки друг.

Чувствам как я обзема параноята й. Майка не желае никакви специалисти от какъвто и да било характер да работят върху нея. По време на войната не можа да започне работа във военен завод, защото се страхуваше, че ще я прегледат на рентген и ще установят, че е болна от туберкулоза. Повече от трийсет и пет години мама беше уверена, че е болна от туберкулоза. Когато в Перпечуъл я прегледаха на рентген като част от общия преглед при включване в застрахователната им схема, тя с истински шок откри, че все още има дробове. Изчаквам да видя как ще приеме подхвърленото от мен.

— Той вероятно ще реши, че аз съм лудата, Джаки. Ако смята, че баща ти е гений, много лесно може да реши, че аз съм побъркана. Ако разбере за двете нервни разстройства, които преживях, много е възможно да ме заключи някъде и да хвърли ключа.

— Ти не си луда, мамо; но сигурно ще му помогнеш да разбере татко по-добре, ако говориш с него. Той има нужда от пълна информация.

От този момент започвам да се надявам. Трябва да внимавам да не направя някакъв погрешен ход. Точно в този миг се появява татко. Сложил е шапката си на главата, облякъл е ризата на райета и държи бележник за записване на резултатите. Беше започнал да отбелязва резултатите от мачовете, които гледаше. Преди да влезе в стаята, се отбива в банята.

Майка се навежда към мен и ми шепне, като че ли сме актьори и някой от нас си е забравил репликата:

— Добре, съгласна съм. Ще направя всичко, което мога, за да му помогна.

Отивам в задната стая, когато мачът започва, и се обаждам на Делибро. Казвам му, че майка ще спази определения час за петък. Мили Боже, как ще завърши всичко! Връщам се във всекидневната и казвам на мама, че всичко е уредено. Няма смисъл да крия от татко; казвам му, че и мама ще се срещне с неговия психиатър. Откъсва се за миг от играта и ме поглежда. Но играта е в разгара си и ние следим как отборът на „Доджърс“ ще остави „Филис“ зад себе си.

По-късно, когато и двамата сме в оранжерията, предупреждавам татко да не се безпокои, че психиатърът ще каже на майка нещо от това, което са си говорили само те двамата; казвам, че психиатърът е нещо като свещеник при изповед. Татко пръска течна тор върху някои растения.

Поглежда ме и се усмихва.