Уилям Уортън - Татко

Татко разбира много добре за какво говоря. Затваря очи, скръства ръце и замълчава. Навлизам в Палм.

— Прав си, Джон. Вероятно имам нужда от психиатър или нещо подобно. Той поне може да ми каже дали съм луд или не. Не смятам, че мога да се справя с това сам; ти просто не си представяш колко огромно е всичко това. Става въпрос за цял свят, Джони. Като че ли… като че ли умирам или трябва да убия част от себе си, а не искам. Да, Джон, намери някого; няма значение колко ще струва.

— Няма да струва много, татко. Разноските ти се покриват от „Медикеър“. Мисля, че всеки лекар ще се съгласи да ти помогне. Имат психиатри и в Перпечуъл. Ако искаш, мога да уредя среща с един от тях; тогава няма да похарчиш нито стотинка.

— Не. Намери ми добър психиатър, Джони. Намери такъв, който да познава старите хора и да разбира мечтите им. Сигурно част от всичко това има нещо общо със старостта.

Преминаваме през Колби и паркирам в алеята за коли пред къщи.

— Татко, ще кажа на мама само, че си сънувал сън, който ти е изглеждал толкова действителен, че си се объркал. Това е близо до истината и е нещо, което мога да й кажа.

Обръща се към мен и се усмихва. Господи, той има хубава усмивка; тя прониква дълбоко в мен и ме трогва до сълзи.

— О, Джон. Ти си шефът. Отсега нататък ще се опитам да бъда по-внимателен.

Както очаквах, майка е съвсем разтреперана. Телефонирала е на Джоан. Но толкова ни се радва, когато все пак се прибираме здрави и читави, че преглъща версията за съня на татко. Дори е изпълнена със съчувствие към него и го прегръща успокоително. Мисля, че лошите сънища са нещо, което тя добре познава. Човек не може да премине през две сериозни нервни кризи, без да сънува кошмари.

Същата вечер се обаждам на няколко приятели. Семейство Маршъл ми дават името на млад геронтолог в Санта Моника. Имали са големи тревоги с бащата на Джо преди смъртта му и горещо го препоръчаха. Опитвам се да се свържа с него, но ми отговаря само телефонният му секретар. Оставям съобщение, че ще се обадя отново сутринта. За тези разговори използвам телефонната будка зад ъгъла, докато татко и майка гледат телевизия. Той не носи нито един от костюмите си и изглежда някак отдалечен. Силно е обезпокоен, няма съмнение.

Когато съм вече в леглото, неочаквано вратата се отваря и влиза мама. Поглеждам часовника си — часът е един след полунощ. Тя държи в ръка малко фенерче, но аз запалвам нощната лампа. Сядам в леглото.

— Джаки, трябва да говоря с теб. Мисля, че полудявам.

Сяда на края на леглото и започва да плаче. Протягам ръка и вземам нейната. Тя има невероятно малки ръце, също като тези на Джоан. За учудване е наистина как те двете съумяват да вършат толкова много работа с такива малки ръце.

— Трябва да направиш нещо, Джаки. Той се промъкна в леглото ми и отново започна да говори за местене в Кейп Мей. Знаеш, че това е просто безсмислено. Той живее в миналото, Джаки. Говори за брат си Ед и Айра Тейлър, и Джийн Майкълс, и Кен Барлитълс. Нито един от тези хора не иска повече да ни види, Джаки. Твърде стари сме. Прекалено късно е да се връщаме там, особено с моето сърце. Не мога да се откажа от Перпечуъл и доктор Коу; той е единственият лекар, на когото мога да разчитам. Ти знаеш това.

Господи, каква каша! Предполагам, че не е могъл да се контролира. Толкова е изпълнен със своя „свят“, че не може да се противопостави на изкушението да го сподели с мама. Това е любов, но тази любов наранява. Не знам какво да кажа.

— Джаки, трябва да му намериш психиатър. Има такъв в Перпечуъл. Може би той ще може да говори с него. Мисля, че е съвсем смахнат. Честна дума, Джаки, убедена съм в това. Той е толкова… особен.

— Вече съм се обадил на специалист, майко. Имам среща с него утре сутринта. Татко ме помоли да направя това. Каза, че не иска да отива при психиатрите в Перпечуъл, и аз уреждам да отиде при лекар — специалист по умствените проблеми на възрастните хора.

Не е лесно да се измами старият измамник, но този път успях. Престава да плаче и се вторачва в мен. Отпраща ми един от нейните погледи, тип „човек никога не знае кога престават чудесата“. Това е един от нейните много редки, „специални“ погледи.

— Ето какво си правил по време на шоуто на Мери Тейлър Мур.

Кимам.

— Но това ще струва цяло състояние, Джаки. Какво не е в ред с лекарите от Перпечуъл?

— Татко иска това, мамо. По-голямата част от разноските му ще бъдат покрити от „Медикеър“, вие ще платите само двайсет процента. Татко заслужава най-доброто възможно лечение!