Уилям Уортън - Татко

— Джон, то е нещо като океана пред нас. Ние сме повърхността, вълните, пяната. Наричаме това реалност, защото можем да видим всички тези неща… А моят живот в Кейп Мей е водата под повърхността, която крепи всичко. Ако престана да се държа за него, имам чувството, че всичко ще пропадне.

Отново замълчава.

— Вероятно майка ти е права, Джони; сигурно съм луд. Лудостта може и да е в семейството ми, както тя казва. Татко имаше много странни лични идеи за организиране на живота си — те бяха определено чудати. Кой друг би подредил три къщи една до друга в центъра на Филаделфия с единствената цел да осигури място за старовремска фермерска кухня? Трябва да се съгласиш, че това не е нормално. Не мисля, че татко някога наистина е напуснал Уискънсин в ума си. Спомняш ли си картините с ловни кучета по стените и онази огромна глава на мечка, заедно с главите на лос и елен, закачени в стаята, в която обикновено се хранехме? Да не забравяме и онази маса, която направи с цел всички да ядем по едно и също време; тя имаше двайсет и четири чекмеджета и във всяко чекмедже — чинии, сол, пипер, вилици, ножове. Никой не прави такива неща, освен ако не е съвсем наред.

Кимам. Не ми е приятно да говори така за дядо. Но той нямаше предвид точно това — той просто търсеше евентуални отговори на своите въпроси. Обичах дядо — той бе доказателство, че на този свят все още има истински хора.

— После чичо ти Орийн и чичо ти Пийт; те никога не свикнаха с града, останаха си селски момчета. Никой от тях нито веднъж не се задържа на редовна работа. И си помисли само за жените им — огромни дебелани, които не умеят да поддържат дом; къщите им така воняха, че вие, децата, не искахте да им ходите на гости.

Говореше, без да прикрива нещата. Не играеше ролята, която беше определил за себе си, нито затворения, боязлив, командван от жена си мъж, нито Джейк, големият играч, Джейк с широките пръсти. Сякаш чувах себе си или някого от малкото ми най-близки приятели в отчаян опит да прогонят самотата в търсене на сродна душа.

— Джони, не мисля, че съм напуснал някога истински Източния бряг. Част от мен остава там, назад, а друга малка част изобщо не напуска Уискънсин. Мразех работата си във Филаделфия, както и тази в заводите „Дъглас“ тук, в Калифорния. В мислите си се преместих в Кейп Мей и се отдадох на фермерство така, както правехме това в Уискънсин. Всичко това сега звучи налудничаво, знам, но мисля, че точно това трябва да се е случило.

Поглеждам го. Той е напълно друг човек. Защо трябваше да чакам толкова дълго, за да разбера, че баща ми е човек като мен, душата му е много по-близка до моята, отколкото на всеки друг. Генетично това е очевидно, тъй като нямам братя. Нищо чудно, че в болницата за него бях брат му Ед — едва сега откривам смисъла в това. Зад разстоянието във времето и житейския опит дълбоко в себе си двамата с него носим нещо общо.

Какво е това, което така отдалечава един от друг бащи и синове?

— Ти не си луд, татко. Всички ние непрекъснато правим като теб. Сънуваме с отворени очи и кой може да каже какво става по време на най-дълбокия ни сън? Дори и най-добрите психиатри не могат да отговорят на този въпрос. Ти не си луд, просто си правил това, което всеки прави, но по-добре.

Искам да разбера как възприема думите ми; до каква степен може да говори за своя измислен свят. Струва ми се, че ако се отпусне да говори, това ще му помогне.

— Разкажи ми, татко. Какво правиш в този твой свят на бляновете в Кейп Мей? С какво точно си изкарваш прехраната?

Когато казвам „свят на бляновете“, той примигва. Не откъсва очи от мен, но непрекъснато мига. Не е сигурен дали да продължи. Почти чувам балансирането на везните в ума му.

— Не съм сигурен дали това е само „блян“, Джон. Единственото, което знам, е, че той не е в този свят. Мислиш ли, че е възможно да съм прекарал половината от времето си на небето, преди още да съм умрял тук, на тази земя? Чувал ли си някога да е ставало нещо подобно?

Гледа ме сериозно. Поклащам глава. Искам да продължи. Не искам да правя повече глупави грешки. Той се умълчава отново и се вглежда в ръцете си. Върти пръстена около пръста си.

— Знаеш ли, Джон, на онова, другото място нося дори същия пръстен.

За пръв път използва думите „онова, другото място“.

— Там, Джони, построих къща точно като тази, която имаме тук; само че първо построих онази там. Начертах плановете за тази къща тук по спомена за другата. Но поради някаква причина тази я построих обратно. Искам да кажа, тук „L“ е обърнато, всички стаи са на противоположната страна — също като при левак и десняк. Къщата там е на малък хълм и имаме спални и на тавана.