Уилям Уортън - Татко

Няма отговор на това мое вдъхновение. Състоянието й в момента най-лесно може да се опише като платноходка, попаднала в безветрие; продължава да седи на леглото ми, но вече с отпуснати платна.

— А сега се върни в леглото си, мамо, всичко ще се оправи. От нас се иска само търпение; всичко ще се оправи.

Излиза от стаята, без да каже нищо повече. Лежа в тъмнината и не мога да заспя.

Слизаме долу в девет и половина и си плащаме сметката в гаража. Вземаме разписка заради типа във Филаделфия. Колата е готова; онези нещастници са работили цяла нощ.

Татко е по-спокоен; среднощният разговор трябва да му е помогнал.

Потегляме. Наслаждаваме се на красивата природа на Пенсилвания. Татко ми разказва, че някога е мечтаел да учи в Пен Стейт — университет, близо до пътя, по който се движим.

Решили сме до вечерта да стигнем във Филаделфия. Ще преспим при приятели на родителите ми. Казват се Хил. Къщата им е в богаташки квартал.

Късно следобед сме там, т.е. във Филаделфия; но докато намерим къщата на Хил, става седем часа. На всичкото отгоре у тях няма никой. Смрачава се, а няма къде да отидем. Тези хора знаеха, че ще пристигнем. Толкова ли сме закъснели! А утре ще трябва да предадем тази хала на собственика й.

Татко отново отваря писмото на Хил. В него има упътвания какво да правим, ако не са вкъщи. Скрили са ключ от вътрешната страна на вратата към верандата им.

Обикаляме къщата. Откриваме вратата, но е затворена отвътре с една от онези старомодни ключалки с кукичка. Надничаме, но не можем да разберем дали има оставен ключ.

Това е луксозна къща в гаднярската богаташка част на града. Всички къщи наоколо принадлежат на хора с годишен доход над сто и петдесет хиляди долара. Очаквам всеки миг да мине полицейска кола и срещу нас да се втурнат юнаци с пистолети и сълзотворен газ.

Наоколо прелитат светулки — не съм ги виждал в Лос Анджелис и Париж. Всеки път, когато някоя от тях блесне, си мисля, че е от полицейски фенер. Татко ме поглежда.

— Били, ще трябва да намерим начин да влезем. Те ни очакват, по навик са заключили вратата.

Никога не знам какво може да ми сервира татко; сега ще се вмъкваме като крадци. Открива, че един от прозорците на мазето е със счупено стъкло. Местим го нагоре-надолу, докато маджунът му падне. Отстраняваме двете парчета и се промушваме в мазето. Стигаме до вратата. Ключът наистина е на мястото. Татко слиза обратно в мазето и закрепва парчетата стъкло на място, както си бяха. Много благородно! Не иска Хил да разберат, че са се издънили и са ни заключили отвън. Никога няма да проумея това поколение.

На масата в столовата има бележка. Осведомяват ни, че в хладилника има бира и сандвичи. Семейство Хил знае, че татко си пада по тези италиански сандвичи със сирене, месо с подправки, домати, маруля и още кой знае какво. Поне не са нашите вечни пици. Бележката ни съобщава още, че са на гости при приятели и ще се върнат късно.

Унищожаваме сандвичите. Може би те са филаделфийска разновидност на прегънатите на две мексикански пържени царевични питки с пълнеж от месо с подправки, маруля, домати и сирене. Изкъркваме бирата. После се разполагаме във всекидневната. Страхотна къща! На стените са закачени три от татковите картини. Седим на ниски дивани, стъпваме върху дебел рубиненочервен килим. Струва ти се, че си вътре в нечие сърце. Татко се впуска да ми разказва за Хилови.

Пат е физик, а Рита, жена му, е математичка, имат четири деца — двете са горе-долу на моята възраст. Голямата им дъщеря е в Харвард. По-малките им деца също са генийчета.

Странно, но татко няма приятели художници. Всичките му приятелчета са учени: биохимици, физици, астрономи, математици, или са доктори, зъболекари. Може би си е сбъркал професията. Със сигурност в него има нещо от учения. Винаги е готов да те бомбардира със странни полунаучни обяснения и дори идеи. Непрекъснато чете онези налудничави книги за черни дупки или за генно инженерство. Или се опитва да обясни земното привличане, или си блъска главата над странни теории за Вселената.

Но в друго отношение той няма данни за учен. Никога не е в състояние да се съсредоточи върху точно определени факти. Не е достатъчно едностранчив, за да го направи; винаги вижда едновременно всички страни на даден проблем, а в повечето случаи — повече страни, отколкото този проблем в действителност има.

Къщата е пълна с домашни любимци. Първо, когато се измъкваме от мазето, от горния етаж при нас притичва куче на име Наташа. Не лае, само се приближава до татко и го подушва. Тя е някакъв огромен сивкав пудел. Отнякъде се появяват и две-три котки. Отъркват се в краката ни, мъркат и изчезват. На горния етаж намираме навита на кълбо боа — средна големина, няколко катерички, морско свинче, два малки дългоопашати папагала, три аквариума с риби и хамстери. Тази къща е като зоологическа градина.