Уилям Уортън - Татко

Пита Пап, травестита и мияча на съдове, дали Гери Лин е дала под наем къщата си. Пап не знае, но има телефонния номер. Сюзън обещава да провери.

Марти се обръща към мен.

— Тя е толкова любезна, татко. Защо е толкова добра към нас, когато дори не ни познава?

Спомням се, че и татко каза същото.

Все още съм като замаян. Не мога да събера в едно плахия, стеснителен човек, който дойде тук с мотоциклета ми, онова вегетиращо създание в болницата и сегашния „Джейк“, който в момента си прави миниатюрно игрище за голф с една дупка за един човек.

Сюзън се връща. Тя има дълги, загорели ръце и крака, носи тънка памучна блузка без сутиен, пола и сандали. Такива хора напомнят какви се е предполагало да бъдат човешките същества.

— Гери казва, че още не е обещала къщата, а знае, че собственикът иска веднага да я даде под наем. Наемът е двеста и трийсет долара. Проблемът е, че тя няма да я освободи още един месец. Сега е там, ако желаете да отидете. Ето адреса.

Подава на Марти малко картонче.

Къщата е близо до плажа — и двамата не можем да повярваме на очите си. Това е старомодна, дървена, едноетажна къща със стръмен покрив и кулички. По-голяма част от къщите тук са измазани отвън с хоросан или цимент.

Огромната секвоя в двора е още по-впечатляваща. Тя смалява всичко около нея — къщата изглежда като от детска приказка.

Опитваме се да отворим градинската врата, когато от къщата излиза жена. Държи бебе, а за дънките й се е вкопчило тригодишно дете.

— Почакайте, аз ще оправя това.

Изтичва надолу по двете стъпала към верандата и освобождава куката и веригата на портата.

— Вие трябва да сте хората, за които се обади Сюзън.

Марти гледа втренчено къщата и казва:

— Много ми харесва; прилича на къща в Германия, в нея няма нищо калифорнийско.

— Огледайте я отблизо.

Обръща се и ни води към стъпалата; стегнато дупе в дънки. Едно от най-важните събития на двайсетия век трябва да са дънките като ежедневно облекло на жените.

Влиза се направо във всекидневна с два големи прозореца. Широк свод я дели от столовата. Отзад има голяма кухня с веранда към двора. Отдясно са разположени две спални с баня между тях. Задният двор е малък, обграден от храсти и зид. Марти е очарована.

— Каква прекрасна къща имате, Гери.

— Ако я харесвате, тя е ваша. Изнасям се следващия месец. Наемът е платен.

Развежда ни навън. Проверявам за термити, потъване на основите, течове от покрива — истинските проблеми за една къща. Гери ни предлага ябълков сок и меденки. Марти телефонира на съпруга си; той тръгва веднага.

Когато Гари идва, двамата с Марти проверяват всичко отново. Удоволствие е да ги наблюдава човек. И двамата изглеждат деца в сравнение с Гери. Оставам с нея във всекидневната; пита ме дали съм все още женен. Разказвам й за Врон, Били, Джаки; казвам й, че живеем в Париж. Докато разговаряме, тя започва да кърми бебето си.

Обичам да гледам розовото бебешко личице, когато суче, но не желая да смущавам Гери.

— Можете да гледате; на мене ми е безразлично.

Марти и Гари се връщат. Решили са да наемат къщата. Зет ми се обажда на собственика и си урежда среща. Гери отдръпва бебето от гръдта си. Преди да смъкне тениската си надолу, забелязвам, че на зърното й има бисерна капчица мляко.

— Преместете нещата си в гаража, когато поискате. Кажете ми, ако мога с нещо да помогна.

Сбогуваме се и тръгваме към мястото, където сме паркирали. Гари се връща на работа.

Двамата с Марти потегляме към дома на родителите ми.

Заварваме ги да се пекат на слънце в двора. Марти не е виждала татко от възкресяването му и аз се опитвам да я подготвя. Брадата й прави най-голямо впечатление; казвам й, че всъщност това е нищо в сравнение с останалото. Тя целува мама и отива при татко. Усмихнат, той я целува по устните.

— Мили Боже, Марти, станала си хубава жена, русо копие на майка си!

Обляга се назад доволна, но и смутена от думите на този доскоро тих и боязлив човек.

— Благодаря, дядо. Точно такава искам да бъда — като мама.

Баба й се повдига на лакти, за да може да предпази лицето си от слънцето.

— С много хубава рокля си, Марта, тези цветове толкова ти отиват.

Татко се вглежда и на лицето му се появява усмивката му на стар пират.

— Но какво криеш под тази рокля, Марта? Футболна топка?

Майка се кикоти нервно.

— Не му обръщай внимание, Марта. Напоследък е направо нетърпим.

Татко става, приближава се до дъщеря ми и я целува още веднъж. Поставя ръка на корема й.