Уилям Уортън - Татко

— Джак, какво търсиш, за Бога?

— Джейк, Бет. Искам само да видя дали мога да направя няколко лицеви опори.

Опитва се да се повдигне нагоре с крехките си ръце, но не може да се помръдне. Прегъва се в кръста и вдига само раменете и главата от пода, докато ръцете му се опънат. Отново се отпуска.

— Ще ги наричам „лицеви опори за възрастен човек“.

Прави ги няколко пъти. Майка отива в банята.

— Джони!

Едва говори между отделните вдигания от пода:

— Не искам да излизам с такси; вероятно няма да стигнем по-далеч от Санта Моника. А този град е парк за стари хора. Излизат да се поразходят и живеят в очакване на следващото ядене. На всеки ъгъл има банка или лекарски кабинет. Искам да шофирам до Венеция — там, където ходихме с теб — или да вървим надолу по Уошингтън Пиър. Честно казано, предпочитам твоя мотоциклет, но съм твърде стар, ще се изплаша. Иска ми се и да ловя риба от кея. На времето обичах риболова. Не знам кога престанах да се занимавам с нещата, които обичам.

Надига се мъчително от пода и се отпуска на люлеещия се стол.

— С майка ти трябва да изпитаме някои удоволствия, докато още можем. Ако се възстановим достатъчно, ще отидем до Филаделфия; ще посетим старите места, семействата на приятелите си. Добре се чувствахме там, във Фили.

Когато майка се връща от банята, въпреки грима й личи, че е плакала. Успявам да ги уговоря за разходка с колата.

Минаваме бавно през Шевиот Хилс, където има хубави големи къщи и красиви градини. Мама обича да ги гледа. Тези къщи символизират нейната представа за добър живот и й е приятно да знае, че живее наблизо. Освен това за нея е удоволствие да си прави шеги с архитектурните им приумици. Непрекъснато повтаря колко е доволна, че има малка къща в тих квартал, която може да поддържа сама. Става ми тъжно, като усещам как се люшка между самодоволство и завист. Но съм сигурен, че разходката край тези богаташки къщи й е приятна.

Татко седи до мен, имитира действията ми. Натиска спирачка и върти въображаем волан. Майка се кикоти, сумти и му казва да престане. Но той с удоволствие се прави на клоун заради нея. Колата е с автоматични скорости и шофирането й не е кой знае каква философия. Вероятно ще може да се справи. А и защо, по дяволите, трябва да минава през изпит за правоспособност? Какво ще му направят, ако го хванат? Ще го затворят?

Връщам ги вкъщи и им предлагам да си поспят. Майка е разтревожена. Шепне ми:

— Кажи му да си стои в неговата стая, Джаки, кажи му, че имам нужда от почивка!

Как да го кажа на татко? Внимателно изтъквам, че майка е уморена и има нужда от сън.

— Аз няма да спя, Джони. Смятам да си изкопая дупка в задния двор, да поставя в нея тенекиена кутия и да поиграя малко голф. Знаеш ли, Джон, винаги съм харесвал тази игра. В гаража имам стар стик и няколко топки за голф. Ще си направя моята дупка и ще поставя знаменце в нея; така ще мога да казвам на хората, че си играя на голф в собствената си градина.

Мисля за гроба му.

Кикоти се весело, докато слиза по стълбите към двора и отива в градината. Скачам в колата и отивам при Марти. Събота е, тя има свободен ден, така че ще можем да посветим следобеда на търсене на къща.

Бременността на Марти започва да си проличава. Все още търси лекар, който да може да изроди бебето й по метода на Лебое, има предвид автора на книгата „Раждане без болка“. Какъв ли ще бъде светът, ако всички хора идват с чувството, че са желани без да губят памет за състоянието си преди раждане? Може би няма да се страхуват толкова много от смъртта, ако си спомнят какво е било преди да се родят. Убеден съм, че голяма част от проблемите в света се дължат на страховете от смъртта.

Ползваме колата на родителите ми, тя е по-удобна от старата тойота на Марти. Караме по „Уилшър“ до Санта Моника и завиваме на юг за Венеция. Обикаляме наоколо, търсим табели „Дава се под наем“. Иска ни се да избегнем услугите на посредник. Марти плаща двеста долара наем сега; могат да си разрешат двеста и петдесет, дори триста — ако жилището им хареса.

Започваме да се обезкуражаваме, след като разпитваме в няколко къщи, все още с наематели и телефонираме на няколко номера, на които отговарят посредници. Всичко, обявено за даване под наем, е или твърде малко, или е без градина, или не искат семейства с деца.

Към три часа предлагам да изпием по чаша вино с малко сирене в ресторантчето на Сюзън до дъсчената алея. Марти никога не е била там. Сюзън идва на нашата маса. Спомня си ме и сяда с нас. Отказва вино, но приема чаша билков чай. Разказвам й за нашия проблем. Тя е много развълнувана от бременността на Марти.